Дарител е РАЧО (РАЙЧО) ДИМЧЕВ (1838 – 20 ноем. 1912) – търговец, банкер. Роден в Ловеч. Баща му хаджи Димчо е заможен търговец, ползващ се с привилегии в Османската империя. Р. Димчев получава образование в Гложенския манастир и в родния си град. Има данни, че е завършил Френския католически колеж в Бебек, Цариград. Вероятно поради по-високото си образование след ранната смърт на баща си той поема ръководството на семейната търговска дейност. Заедно с братята си Михаил и Васил, Р. Димчев изкупува и продава бубено семе, пашкули, кожи и розово масло в Дунавския и Румелийския вилает на Османската империя. Като представител на фирмата “Рачо Димчев и братя” заминава за Милано, а през 1858 г. трайно се установява в Марсилия. Там създава кантора, както и в Париж, Милано и други градове. Утвърждава се на западноевропейските пазари и забогатява. Като френски поданик става попечител на български студенти и дава средства за издръжката им. Между тях са Лазар Йовчев (по-късно екзарх Йосиф I), Апостол Саръиванов и др. През 1885 г. търговската фирма се закрива и през 1887 г. Р. Димчев се завръща в България. Първоначално живее в Свищов, а след две години става жител на София, където развива банкерство и предприемачество. Продължава да се занимава с благотворителност. По време на големите църковни празници изпраща помощи за бедни и сираци в Ловеч. Той е пръв и най-щедър дарител на общината. Умира в София.
След неговата смърт жена му ЕВДОКИЯ КАРАКАШЕВА-ДИМЧЕВА (неизв., Свищов – 19 септ. 1927, София) и техните деца следват благородната традиция. Като член на Ловешкото културно благотворително дружество през войните (1912–1913 и 1914–1918), Е. К.-Димчева отпуска безплатно един етаж на къщата в Ловеч за БЧК, прави дарения на софийските културни и благотворителни дружества и завещава 10 хил. лв. за благотворителните дружества в Ловеч.
В изпълнение на устния завет на покойния си баща, на 12 дек. 1913 г. АТАНАС Р. ДИМЧЕВ уведомява Софийската и Ловешката община, че депозира в БНБ облигации от БДЗ (1909) с номинална стойност 100 хил. лв. С тях да се създаде фонд “Рачо Димчев”, чиито лихви да се разпределят между двете общини и да служат за подпомагане на възрастни, болни, сираци и нуждаещи се граждани да “облекчат своето положение, да разберат, че във века на хуманността високоблагодетелни хора се стремят да ги подпомогнат и облекчат”. Общините се задължават ежегодно да отслужват “скромна панихида” в една Софийска (респ. Ловешка) църква по повод годишнина от смъртта на дарителя.
На 14 дек. 1913 г. на извънредно заседание Софийският общински съвет приема дарението и изказва благодарност на наследниците, че са изпълнили последната воля на покойния си баща. Общинарите поемат задължението да се отслужват панихиди. На 15 дек. с.г. се провежда тържествено заседание на Ловешкия общински съвет, “за да се занимаем с високохуманния и благороден акт на даряване в полза на бедните и недъгави ловчански граждани, дар твърде щедър и високо патриотичен, направен от почитаемия наш почетен гражданин, високоуважаемия г-н Рачо Димчев” – се отбелязва в протокола на градския общински съвет. С цел да се увековечи паметта на дарителя и “за назидание на бъдещото поколение” се взема решение да се изработят два портрета с маслени бои в естествена големина. Единият да се постави в заседателната зала на общинския съвет, а другият – в салона на ч-ще “Наука”. Един бюст от бронз и постамент да се поставят в градината на площад “Йосиф I”. Ежегодно на 20 ноем. в енорийската църква “Св. Богородица” да се отслужва панихида за незабравимия съгражданин.
На 10 март 1914 г. се учредява благотворителен фонд “Рачо Димчев” с основен капитал 100 хил. лв. (в облигации). Управлява се от МНП и влиза в обединения фонд “Завещатели и дарители”. Министерството се задължава да разпределя поравно годишната лихва между Софийската и Ловешката община. За увеличаване на капитала от излезлите в тираж и погасени облигации са закупени ценни книжа, депозирани в БНБ. Към 1 юли 1933 г. фондът разполага с 229 659 лв. (облигации БДЗ – 1909 – 97 500 лв., срочно свидетелство БЗБ –120 хил. лв., и текуща сметка – 12 159 лв.). Към 1 дек. 1939 г. средствата нарастват на 424 400 лв. с приходи от 33 хил. лв. Към 1 ян. 1941 г. капиталът е 533 726 лв., към 1 ян. 1947 г. – 671 500 лв. Бюджетно-контролното отделение на МНП отпуска 1/2 от лихвите на фонда на двете общини срещу отчетно-разходни документи. От 1927 г. чрез БНБ – клон Ловеч, МНП превежда лихвите на стойност 36 423 лв. За 1936–1938 г. лихвите (1/2) са между 5500 и 8500 лв., за 1942 г. са по 20 хил. лв. Те се използват за помощи за “недъгави старци” от София и Ловеч по време Великденските и Коледните празници. В периода 1944–1946 г. не са изплащани лихвите. През дек. 1947 г. на бирника на Ловешката община е изпратена сумата от 30 хил. лв.
Още през 1914 г. Софийската община започва да изпълнява своя морален дълг, като отслужва панихида в църквата “Св. София”. През 1934 г. “за вечно възпоминание и за назидание на идните поколения” признателните общинари наименуват малка улица между “Раковски” и “Гладстон” на името на Рачо Димчев.
Приемайки дарението, Ловешкият общински съвет обявява Р. Димчев за почетен гражданин, а неговият портрет и този на жена му са поставени в салона на общината.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НазадДА–Ловеч, ф. 25 к, оп. 1, а.е. 1266, л. 175–178; оп. 2, а.е. 46, л. 44–52; а.е. 87, л. 95–96; ДА–София, ф. 1 к, оп. 1, а.е. 746, л. 211, 217–218; оп. 2, а.е. 206, л. 4; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 303, л. 1–52; а.е. 460, л. 146–157; Ловеч и Ловчанско…, Кн. 3, 130–131; Кн. 4, 223–254; Генчев, Н. Франция в българското духовно възраждане. С., 1979, с. 252; БВИ, с. 207. (В. Николова)