Дарител е РАЙНА д-р СТЕФАН ЧЕРНЕВА (1863 – 7 септ. 1937) – домакиня. Родена в Пловдив. Живее в София.
Със завещание от 1 ян. 1937 г. Р. Чернева дарява апартамент (стая, кухня, баня, вестибюл, мазе и таванско помещение), намиращ се в съпритежателски дом “Пенка Т. Янева” на ул. “Регентска” № 38, на Държавния институт за слепи в София. През 1938 г. е оценен приблизително на 70 хил. лв. Целта е да се отдава под наем и от приходите да се образува благотворителен фонд “Стефан и Райна Черневи”. С годишните приходи да се посрещат текущите нужди на слепите – закупуване на долно бельо и др. От парите се заделят средства за погасяване ипотеката на апартамента, поддържането му, заплащането на застраховки, данъци. Остатъкът да се внася на името на фонда на срочен влог в БЗКБ и може да се изразходва “при изключителни случаи с разрешение на МНП”. Желанието на дарителката е да бъдат окачени в салона на института нейният и на съпруга ѝ портрети и един път в годината да бъде отслужвана панихида.
Р. Чернева завещава и художествена литература на библиотеката на санаториума в с. Искрец, а останалите си книги и речници – на Народната библиотека в София.
Още на 12 ноем. 1937 г. комисия, назначена от директора на Държавния институт за слепи, оглежда подарения имот и взема решение да даде апартамента под наем на Андрей Христов Мирчев от Варна с месечен наем 750 лв.
Приемането на дарението е затруднено от тежащото върху апартамента задължение по ипотека от около 30 хил. лв. към Българска ипотекарна банка. С решение на XXIV ОНС в заседанието му на 14 март 1939 г., утвърдено с указ от 17 март с.г., завещанието е прието, като се поемат задълженията за застраховка и поддържане на имота, а също и ипотечният дълг и лихвите по него.
Фондът “Стефан и Райна Черневи” е създаден при Държавния институт за слепи. Правилникът за управлението на фонда е приет от учителския съвет на Държавния институт за слепи на 11 май 1939 г. и утвърден от МНП на 6 юни с.г. Фондът се управлява от учителския съвет, който изразходва годишните приходи по бюджет, приет от съвета и утвърден от МНП. Отчетник на фонда е секретар-домакинът на института, който води счетоводните книги.
През следващите години приходите от наем (9 хил. годишно) се изразходват за погасяване на ипотечния заем (3512 лв. годишно); за подпомагане възпитаниците на института (1500 лв., годишно). След покриване и на разходите по поддържането, застраховката и данъците, остатъкът се внася на сметката на фонда, чийто капитал към 31 дек. 1939 г. възлиза на 1607 лв., към 31 дек. 1940 г. – на 5012 лв., към 31 дек. 1941 г. – на 8090 лв.
Други данни за фонда не са открити.
НазадЦДА, ф. 173 к, оп. 6, а.е. 280, л. 1–12; ф. 177 к, оп. 7, а.е. 111, л. 1–168; ДВ, № 67,
25 март 1939. (М. Тодоракова)