Дарител Стойчо Марчев Николов (неизв. – 25 юли 1943) – търговец, индустриалец, жител на Хасково.
Тъй като няма преки наследници, със завещание от 8 авг. 1938 г. Ст. Марчев оставя на общината целия си движим и недвижим имот: 9 масивни сгради (къщи, фабрика, работилница, складове), разположени на 7500 кв. м в кв. Войводски и в кв. 31, в центъра на града. Доходите от недвижимия имот да се използват за строеж и издръжка на техническо училище, което да носи името “Стойчо и Кица Марчеви” и да издава дипломи на същото име. Общината се задължава да продаде търговските стоки, които се намират на склад. От събраната сума да изплати задълженията му, 40 % да даде на жена му, 5 % на сиропиталище “Св. Иван Рилски” – Хасково; 5 % на старопиталище “Утеха”, 5 % на ч-ще “Заря” за създаване на фонд за надстройка на читалището, 5 % на Благотворително офицерско д-во “Родопи” за фонд за построяване на подофицерски дом. Дивидентите от акциите на стойност 300 хил. лв., вложени в банка “Доверие”, трябва да служат за издръжка на трима ученици в Техническо-занаятчийското училище. Първи между тях да бъдат племенниците му Стойчо Д. Попов (от Хасково) и Стойчо Ст. Велев (от Харманли). Завещаните имоти се оценяват на 1 млн. лв.
За изпълнител на завещанието е определен комитет в състав: кметът на града, председателят на Общото търговско сдружение, председателят на Занаятчийското професионално сдружение, председателят на подофицерско д-во “Родопи” и директорът на Техническо-занаятчийското училище.
На 6 авг. 1943 г. Общинският съвет на Хасково приема дарението и учредява фонд “Стойчо Марчев Николов”. В изпълнение на завещанието общината дава имотите под наем, а от 1945 г. прави опит за изграждане на техническо училище. През авг. 1947 г. общината прехвърля безвъзмездно имотите на Министерството на индустрията и занаятите, като го натоварва със задължението да открие Механо-електротехническо училище. На 15 окт. 1948 г. училището е открито и носи името “Стойчо и Кица Марчеви”. През апр. 1949 г. общината се отказва от правата да управлява фонда “Стойчо Марчев Николов” и ги прехвърля на Механо-електротехническото училище.
Към дек. 1949 г. капиталът на фонда възлиза на 4 762 291 лв. През същата година съгласно Закона за държавните имоти недвижимите имоти на фонда преминават към Жилфонд – Хасково, а паричните средства се внасят в държавния бюджет. С това фондът престава да съществува. От 1951 г. училището става техникум на името на Т. Хубенов, а името “Стойчо и Кица Марчеви” е заличено.
В. Николова
Назад