Тодор Георгиев (хаджи) Иванов (1864 – 7 авг. 1937). Роден в Пазарджик. Умира в София. На 15 ноем. 1936 г. завещава 1 млн. лв. на сестра си Елена Рикова, която да използва лихвите, докато е жива. Волята на дарителя е след нейната смърт горната сума да се разпредели на различни институции.
Т. Иванов завещава на МНП 200 хил. лв. за фонд на негово име, като лихвите се употребят за целите на Министерството. Други 600 хил. лв. предоставя на БАН. Останалата сума от дарението се разпределя, както следва: 200 хил. лв. на БЧК; 50 хил. лв. на старческия приют “Всех скорбящих радость” в София; 40 хил. лв. – на Подгумерския манастир “Св. Седмочисленици”; 50 хил. лв. на Яслите на д-во “Евдокия”, 10 хил. лв. на църквата “Св. Седмочисленици” в София; 50 хил. лв. – на приюта “Св. Иван Рилски” в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), 60 хил. лв. – на ч-ще “Виделина” и 10 хил. лв. – на църквата “Св. Богородица” в града, 30 хил. лв. на женското благотворително д-во “Добродетел” в Русе. Волята на дарителя е лихвите на завещаните суми на институции да се използват “за каквато цел намерят за добре”.
Най-голямото дарение на Т. Иванов са 300 хил. лв., които предоставя на женското д-во “Просвета” за построяване на стопанско девическо училище. Негово дарение е и парцелът за строежа, който се намира на ул. “Захариева” в Пазарджик (кв. Варуша). Училището трябва да носи името на покойните му родители.
На 28 ян. 1939 г. е съставен констативен протокол, според който “постройката на девическото професионално у-ще “Георги и Анастасия Хаджииванови” на женското благотворително д-во “Просвета” в Пазарджик е завършено окончателно в дадения срок от д-вото”. Днес сградата е общежитие на Текстилния техникум. До входа ѝ се намира мраморна плоча с имената на дарителите.
Ц. Величкова
Назад