Дарител е Христо Николов Цанев (Мънгов) (13 или 14 окт. 1855 – 1925) – педагог. Роден в Лясковец. Получава начално образование в родния си град. Там работи като бакалски чирак при вуйчо си и във фирмата на Бурови в Горна Оряховица. Завършва реална гимназия в Загреб. Заради отличния си успех получава стипендия от Йосиф Щросмайер, за да учи в университета, специалност педагогика. През апр. 1876 г. заминава за Румъния и се записва в четата на Филип Тотю. С нея преминава сръбско-турската граница и стига до Чипровци, след което се връща в Загреб и продължава образованието си. През 1878 г. по покана на Търновския губернаторски инспектор става главен учител в основните и класните училища в Котел. По-късно е назначен за инспектор в МНП, директор и учител във Враца и Варна. Умира във Варна.
Хр. Цанев се изявява с широката си литературна дейност – преводач на учебници по педагогика, автор на ръководство по психология. Повлиян от съчиненията на А. Бине и други западноевропейски автори за ролята на трудовото възпитание, както и от поуките от Втората балканска война (1913), той написва съчинение, в което излага своите виждания за държавното управление и трудовото образование като средство за превъзпитание на българския народ и издигането му на равнището на цивилизованите народи. Хр. Цанев развива и тезата, че от образователната система на страната зависят националните постижения и неуспехи.
За да приложи своите идеи, той решава да основе в България трудова школа. Наред с това иска да увековечи паметта на починалата си дъщеря Зойка Цанева (4 дек. 1890 – 3 май 1916 г., Ловеч) – завършила Варненската гимназия, учила в Американския девически колеж в Цариград, където заболява.
На 23 дек. 1918 г. Хр. Цанев дарява на МНП сумата 38 хил. лв. за образуване на фонд “Трудова школа Зойка Христова Цанева”. За усилване на капитала той завещава (28 юни 1919) къща и дворно място във Варна на ул. “Братя Георгиевич” № 4, които след смъртта му Министерството трябва да продаде. Имотът е продаден още през 1922 г., а с получената сума от 130 хил. лв. са закупени ценни книжа от БДЗ (1921). Съгласно волята на дарителя от лихвите на фонда трябва да се отпускат стипендии на младежи, които съчувстват на трудовия принцип за възпитание и желаят да специализират в Западна Европа и Америка. Към кандидатите са поставени и следните условия: да имат поне средно образование, да са били учители и да владеят езика на страната, в която ще специализират. Стипендиите трябва да се дават с конкурс съгласно съществуващите закони, но с предпочитание към кандидатите от рода Мънговци. Ако Варненският окръжен съвет открие сиропиталище в курорта “Св. Константин”, в продължение на 15–20 години домът трябва да получава приходите на фонда и да ги използва за стипендии за подготовка на своя учителски състав.
С министерска заповед от 8 юли 1919 г. дарението е прието и се учредява фонд. Управлява се от МНП и влиза в обединения фонд “Завещатели и дарители”. Капиталът е внесен в БНБ и БЗБ, пласиран в български ценни книжа. В следващите години средствата на фонда се увеличават, както следва: през 1930 г. те възлизат на 247 586 лв.; през 1935 г. – 431 736 лв.; към 1 ян. 1942 г. – 576 800 лв.; към 1 ян. 1945 г. – 688 543 лв.; към 1 ян. 1948 г. – 890 хил. лв. Няма сведения за отпуснати стипендии или за специализации от фонда. Закрит е през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
В. Николова
Назад