В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І 100 хил. лева. Според изрично отправеното от дарителя (финансовата институция) условие, паричните средства следвало да бъдат употребени за благотворителни цели, но конкретното решение как точно да бъде осъществен замисълът се предоставя на царя.
Канцеларията на двореца информира МНП за намерението на монарха да учреди фонд към висшата просветна институция, който да съдейства за повишаване броя на учителските кадри за основните училища и прогимназиите. Целта е по този начин частично да се помогне за решаването на въпроса с недостига на учители в тези училища, а косвено – и да се помогне за подобряване подготовката на българската младеж. По волята на монарха от лихвите на учредения благотворителен фонд се отпускат стипендии не само за обучаваните в специалните класове на педагогическите училища, но и за следващите във висшите педагогически курсове в страната.
Фондът е учреден под името “Фердинанд І, цар на българите” със заповед на МНП от 27 март 1918 г., като дарената сума е пласирана в ценни книжа, депозирани на съхранение в БНБ.
Към 1 ян. 1942 г. фондът разполага с 697 хил. лв. (в ценни книжа и текуща сметка), а направените разходи през 1941 г. възлизат 44 хил. лв. Липсват сведения за учениците, получили стипендии от фонда.
Фондът е закрит през 1948 г., когато средствата от фонд “Завещатели и дарители” при МНП са включени в държавния бюджет.
Т. Петров
Назад