Дарител е АНАСТАСИЯ АНГЕЛОВА ГОЛОВИНА (17 окт. 1850 – 5 март 1933) – лекарка, общественичка. Родена в Кишинев, Бесарабия, в семейство на българи. Учи медицина в Цюрих (1872–1873) и Париж (1874–1878). През 1879 г. идва в България, където се запознава и омъжва за Александър Головин (1879). Тя е лекар-ординатор в Софийската първоразрядна болница и училищен лекар в Девическата гимназия. Заедно със съпруга си се включва в обществено-политическия живот на Княжество България. През 1882–1883 г. е помощник-секретар на Бюрото за кореспонденция при Политическия кабинет на княз Александър I, а след закриването му работи в Канцеларията на държавния глава. След абдикацията на княза (1886) семейство Головини напуска България. За кратко време живеят в Цюрих, където Анастасия Головина специализира в Университетската клиника. Връщат се в България през 1887 г. и се установяват във Варна. Тя е лекар в болниците във Варна (1887–1888, 1889–1893, 1894–1901), Пловдив (1888–1889), Ловеч (1893). Тя е една от основоположниците на психиатрията в България. Пенсионирана (1901), продължава да практикува професията си частно. По време на войните (1912–1913, 1915–1918) е лекуващ лекар във Варна. Автор на многобройни научни и научнопопулярни статии в областта на медицината, публикувани в български и чуждестранни списания. Развива широка обществена и благотворителна дейност. Член на Варненското археологическо дружество. Включва се и в женското благотворително д-во “Милосърдие” (ок. 1915). Като член на неговото настоятелство и председател дава своя принос за откриване на приют за възрастни хора (1915) и за поддръжка на сиропиталището във Варна. Основател и председател на клона на Съюза за закрила на децата в града. За заслуги към делото на БЧК през 1922 г. е наградена с почетния знак на дружеството. Умира във Варна.
Отдала се на широка благотворителна дейност, през 1919 г. д-р Анастасия Головина прави дарение в памет на своя съпруг Ал. Фьодорович Головин (1850 – 18 февр. 1904) – държавен чиновник, обществен деец. Роден в с. Ельци, Новгородска губерния (Русия). Участва в Руско-турската война (1877–1878) като доброволец телеграфист. Идва в България като един от помощниците на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Пръв директор на пощите и телеграфите в България (1879). Приближен на княз Александър I, той оглавява бюрото за кореспонденция при Политическия кабинет (1882–1883), след което е назначен в Княжеската канцелария. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Умира във Варна.
Дарението е предназначено за подпомагане на бедни, способни ученици от Варненската мъжка гимназия “Фердинанд I”.
Фондът е образуван със заповед на МНП от 27 май 1919 г. Управлява се от учителския съвет на гимназията и е включен в обединения фонд “Завещатели и дарители”. Изработен е правилник за функционирането му. Капиталът му към 1 ян. 1927 г. възлиза на 11 502 лв., 1933 г. – 13 355 лв., 1938 г. – 13 462 лв., 1944 г. – 13 350 лв. До 1940 г. от фонда ежегодно се отпускат помощи в размер на 380–780 лв. за бедни възпитаници на Варненската мъжка гимназия. Сред тях са Тодор Стоичков, Георги Тръпчев, Янаки Ватев, Иван Добрев и др. През 1941–1943 г. не се предоставят награди. Липсват данни за фонда и благотворителната му дейност след 1944 г. Закрива се през 1948 г.
През 1927 г. д-р Головина подарява на клона на Съюза за закрила на децата във Варна къщата си. След уреждане на формалностите по дарението в нея е открита здравно-съвещателна станция (детска консултация). Издържа се от Съюза за закрила на децата и е второто подобно заведение в града. Здравно-съвещателните станции постепенно спечелват доверието на варненци и през 30-те години се посещават от много майки с малки деца. В тях се уреждат здравни курсове за ограмотяване на млади момичета и майки. В своята дейност те получават голяма помощ от страна на благотворителното д-во “Д-р Ан. Головина”. Образувано на 12 дек. 1933 г., с дейното участие на сина на дарителката – Юри Головин, дружеството подпомага с храна и облекла нуждаещите се кърмачета и деца, бедни бременни жени; организира плаж за бедни деца и пр. В края на живота си Ан. Головина прави парично дарение и за училището в гр. Белорезк, Русия, където е учил съпругът ѝ, събира и предава на Историческия отдел (дн. БИА–НБКМ) на Националната библиотека ценна семейна кореспонденция с княз Александър I и с други политически дейци. Със завещанието си оставя на Градската библиотека във Варна голяма част от специализираната си медицинска литература.
НазадДА–Варна, ф. 90 к, оп. 1, а.е. 1, л. 66–67; а.е. 109, л. 31–36, 47, 75; ф. 743 к, оп. 1, а.е. 25, л. 1 –4; ЦДА, ф. 264 к, оп. 6, а.е. 152; Женски глас, № 6, 1 дек. 1927; Юб. сб. Варненската м. гимназия…, с. 175, 178; Калчев, К. Доктор Анастасия Головина. Една забравена българка. В. Търново, 1996. (Р. Стоянова)