Дарител е АНДОН ВЕЛИНОВ ВИЯЧЕВ (2 или 5 ноем. 1868 – 17 ян. 1944 г.) – учител, стопански деец. Роден в с. Шишковци, Кюстендилско. Завършва трикласно училище в Кюстендил. В продължение на няколко години учителства в родното си село. Контрольор по десятъка и писар в общината на с. Шишковци (1888 – 1900). Народен представител в XI ОНС (1901). Занимава се с овощарство и оказва голямо влияние за модернизирането на отрасъла. Пръв започва да засява нови сортове ябълки, лози и др. Инициатор за образуването на първата земеделска дружба в Кюстендилска околия. Личен приятел на Владимир Димитров–Майстора, той съдейства за трайно установяване на художника в с. Шишковци. Със съпругата си Стойна са модели на известната картина “Семейство”. За благотворителна дейност е награден с почетен знак “За насърчение към человеколюбие”, III степен. Умира в с. Шишковци.
Дълбоко свързан с родното място и съселяните си, на 19 окт. 1934 г. А. Виячев прави дарение от 2 млн. лв. за с. Шишковци. С този капитал трябва да се образува фонд, носещ неговото и на съпругата му име. Щедрото дарение е спестено през годините на усилен труд и то трябва да съдейства за културно-просветното развитие на селото, за неговия стопански напредък, за подпомагане на социално слабите жители. Целите на фонда са формулирани със замах и обхващат широк кръг дейности. Част от приходите на капитала за 1935 г. е предназначена за построяване на гара със склад (“влагалище”) на жп линия при селото. С това А. Виячев се надява да улесни износа на производството на своите съселяни. Друга част от приходите за 1935 г. и тези за 1936–1938 г. трябва да послужат за строеж на училищна сграда. От 1939 г. средствата на фонда се оставят за капитализиране, докато нараснат на 5 млн. лв. От този момент нататък по желание на дарителя приходите трябва да се използват за издръжка на персонала на общината (в който се включва лекар), закупуване на лекарства и медикаменти за бедните болни (10 хил. лв.), мебелиране и издръжка на училището, закупуване на пшенично брашно и раздаването му на бедни семейства (10 хил. лв.), укрепване брега на река Струма с бетонна стена (30–80 хил. лв.). Получената от укрепването на реката земя А. Виячев определя за училищен имот. След приключване на тези инициативи приходите трябва да се използват за водоснабдяване и електрификация на селото, за павиране на улиците и на пътищата към него.
Дарението е нотариално заверено на 20 ноем. 1934 г. и фондът е образуван. Управлява се от комитет в състав: управителният и контролният съвет на земеделската кооперация “Лоза” в с. Шишковци, директорът на прогимназията, учител по избор, кметският наместник, член на синдиката “Драговищица”.
Съселяните на А. Виячев приемат с възторг направения благотворителен жест. На 25 ноем. 1934 година в Летописната книга на училището е записано, че населението отдава “почит и благодарност на щедрия дарител” при “небивало тържество”. През 1936 г. А. Виячев променя част от условията на дарението. За да стане възможно по-бързото построяване на училищната сграда, той определя от фонда да се дадат 350 хил. лв. Подтикнати от новия жест на своя съселянин, жителите на с. Шишковци събират допълнителни средства. Първият етап на сградата е завършен още през 1937 г., което дава възможност началното училище и прогимназията да започнат учебната 1937/1938 г. в новото здание. За довършване на строежа е отпуснат заем от 250 хил. лв. от фонд “Кооперативен строеж на народни училища” при МНП. Цялото строителство поглъща около 1 млн. лв. Половината от тази сума е събрана от населението. Сградата е окончателно завършена през 1939 година и осветена през октомври същата година. В знак на благодарност към дарителя училището се нарича “Андон и Стойна Виячеви”.
Други 200 хил. лв. са употребени за направа на жп гара на селото. Други данни за дейности, финансирани от фонда, не са намерени.
НазадДА – Кюстендил, ф. 219 к, оп. 1, а.е. 10, ЧП 737; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 47, л. 191–192; Дарителството – патриотична и душевна щедрост. Кюстендил, 1988, 11–12; Енциклопедичен речник Кюстендил А – Я. С., 1988, с. 111 (Р. Стоянова)