Дарител е АНТОН НИКОЛОВ ЛОПАТАРЕВ (1861 – неизв.). Роден в с. Парадище, Велешка околия (Македония). Баща му Никола е заможен човек, но умира рано и оставя две невръстни деца. Още седемгодишен Антон започва да работи и не може да ходи на училище, но през целия си живот се самообразова. Той обикаля Серско, Драмско и други места с домостроителна дружина. През 1878 г. пристига в Пловдив, а след това се установява в София. Постъпва на служба в Министерството на правосъдието. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885) в състава на Девета опълченска дружина. Сражава се при Гургулят. През 1888 г. се оженва за Захария М. Клисарова. Постъпва на работа при известния софийски търговец Хр. Бабинов (брат на жена му) и 20 години работи при него в склада за дървен материал.
Съхранява спомените за трудния живот в Македония, разказите на майка си, чийто първи мъж (Апостол Рензов) е бил жестоко убит. Напредналата възраст не му позволява да изпълни своя дълг като войник в I световна война. Всичко това го подтиква да направи нещо за родния край. На 15 ноем. 1915 г., след като българската армия влиза в Крушево, той написва писмо до МНП, в което заявява, че е заделил част от припечеленото, за да образува фонд “с единствената мисъл да види един ден повече и повече образовани съотечественици, та с това да бъде полезен на многострадалната своя родина – Македония”. Той дарява сумата от 10 хил. лв. при следните условия: “Сумата да се капитализира до тогава, докато ще може с 3/4 от лихвите да се издържа един български младеж, родом от град Крушево”, за да може да получи средно и висше образование. Останалата 1/4 част от лихвите на фонда да остане за капитализиране, за да се увеличат средствата. “Свършилите издържани от този фонд младежи са длъжни да служат на родното място Крушево толкова време, колкото години са се ползвали от стипендията, ако градът има нужда от тях. При липса на лице от гр. Крушево, може да бъде дадена на младеж от друго място, но непременно на българин. Стипендията се дава по конкурс”.
Фондът е образуван със Заповед на МНП от 17 септ. 1917 г. Управлява се от МНП. На 19 юни 1931 г. А. Лопатарев внася промени в благотворителния фонд. През 1917 г., когато фондът е образуван, Крушево е в пределите на Българското царство. По-късно обаче условията се променят. Ето защо от началото на с.г. по предложение на Крушевското културно-просветно и благотворително братство в София 3/4 от годишния приход трябва да се отпускат като помощ на един или повече бедни ученици от родове от Крушевския край, които следват в някое учебно заведение (предимно с професионално направление) и имат най-малко успех “добър”.
Към 1 юни 1930 г. основният капитал възлиза на 13 876 лв. и вероятно е оставен за капитализиране, тъй като през следващите години няма раздавани стипендии. Закупуват се облигации от БДЗ – 1909, 1921 и 1923 г. Към 1 ян. 1939 г. капиталът нараства на 96 479 лв., към 1 ян. 1977 г. – на 155 668 лв. За първи път се отпуска стипендия на Ал. Трайков за учебната 1934/1935 г. (300 лв. месечно). От 1939 г. се отпуска стипендия на Константин Мих. Костов (400 лв. месечно). От 1941 г. стипендиант става и Алекси Д. Илиев (с 1000 лв. месечно). От 1944 г. фондът не издържа стипендианти. Към 1 ян. 1947 г. капиталът възлиза на 148 600 лв.
През 1948 г. се закрива с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 769, л. 28–30; оп. 4, а.е. 131, л. 1–3; а.е. 386; Военни известия, № 284, 28 ноем. 1917. (В. Николова)