Дарител е архимандрит МЕТОДИЙ ДИМИТРОВ (1848 – след 1921) – духовник. Роден в с. Зарово, Солунско. Става монах и в продължение на няколко години е на служба във Варна. Архимандрит и игумен на Черепишкия манастир.
През 1894 г. внася в Св. синод 500 лв. за образуване на фонд. През 1916 и 1921 г. добавя още по 500 лв., така че основният капитал става 1500 лв. Средствата са вложени в облигации от Пловдивския градски заем (1906). Фондът се управлява от Св. синод на Българската православна църква. Желанието на дарителя е от лихвите да се издържа стипендиант в Софийската духовна семинария.
През цялото време на съществуване на фонда приходите са недостатъчни за изпълнение на целта и се капитализират. През 1917 г. Св. синод го обединява с фонда, образуван от дарението на архимандрит Методий и предназначен за издръжка на училището в родното му село (вж. “Йеромонах Методий Димитров” – фонд). В резултат на това основният капитал нараства и към 1 ян. 1926 г. възлиза на 5448 лв., към 1 ян. 1931 г. – на 7723 лв. Годишният приход достига ок. 600 лв. С цел по-рационалното използване на средствата, през 1934 г. този фонд е слят с фондовете, учредени по завещанието на Методий, митрополит Охридски и Преспански (вж. “Методий, митрополит Охридски и Преспански” – фонд), които имат подобни цели. Едва тогава става възможно да се отпускат стипендии за Софийската духовна семинария.
НазадНА–БАН, ф. 10 к, оп. 1, а.е. 30, л. 20; ЦДА, ф. 791 к. оп. 1, а.е. 30, л. 994; а.е. 46, л. 437–445; а.е. 47, л. 136; ЦИАИ, ф. 2, оп. 100, а.е. 164, л. 20; Пашев, Г. Златна книга…, 489–490. (P. Стоянова)