Дарител е АТАНАС ПОППЕТРОВ (неизв. – 9 май 1933). Роден в с. Либяхово, Неврокопско (дн. с. Илинден, Гоцеделчевско). Работи и живее в София.
В писмо до Св. синод на Българската православна църква от юли 1929 г. дарителят изразява желание “да бъде отчасти полезен на своя народ и най-напред на онази част от него, която съставлява съселяните му”. За целта той предоставя облигации от БДЗ (1923) с номинална стойност 250 хил. лв. за образуване на фонд, който да носи неговото име и това на съпругата му Николина Поппетрова (неизв.). По негово искане с 2/10 от годишните приходи от капитала трябва да се закупуват обувки, дрехи и книги за най-бедните ученици от селото. Други 6/10 от средствата да послужат за отпускането на една пълна стипендия за Българската духовна семинария на благочестив младеж с добър успех, родом от с. Либяхово или от Неврокопска епархия. Финансовата подкрепа се предоставя за завършване на пълен учебен курс, след което стипендиантът трябва да стане свещеник в селото или в епархията. Останалата част от приходите се капитализира, докато сумата стане достатъчна за награждаването на български автор, написал съчинение за езика, народния бит и историята на родното място на дарителя.
Дарението е прието и фондът е образуван с протоколно решение на Св. синод от 18 юли 1929 г., който поема неговото управление. Според дарителя учителският съвет, главният учител, свещеникът и председателят на училищното настоятелство в с. Либяхово определят учениците, на които се дават награди и помощи. Кандидатите за стипендии се препоръчват от Неврокопската митрополия.
Капиталът на фонда нараства през следващите години, както следва: към 1 ян. 1931 г. – 272 250 лв., 1 ян. 1939 г. – 320 513 лв., 1 ян. 1945 г. – 353 642 лв., 1 ян. 1949 г. – 420 290 лв. Приходите са в порядъка на 16 700 лв. през 1932 г. до 17 700 през 1948 г. През 1930–1944 г. Св. синод стриктно се придържа към предписанията на дарителя. Ежегодно се отпускат помощи за бедни ученици от селото, като сумата нараства от 3200 лв. през 1931 г. до 3400 лв. през следващите години. Употребява се за закупуване на дрехи, обувки и книги. Предоставя се и по една стипендия за следване в Духовната семинария. През ян. 1945 г. за последен път се отпускат 1650 лв., предназначени за помощи на бедни ученици. След тази дата разходи за помощи и стипендии не се правят, въпреки че в годишните бюджети на фонда съответните суми са предвидени. Вероятно причините са в липсата на кандидати за стипендианти и в неголемия размер на средствата, които са предназначени за бедни ученици. Последните данни за фонда са от май 1952 г.
Привързаността на дарителя към родния край подтиква неговите наследници да предоставят след смъртта му 14 хил. лв. в ДЦК на Неврокопската митрополия за образуването на фонд “Атанас Поппетров”. Волята им е годишните приходи да се капитализират, докато сумата достигне 20 хил. лв., след което да се отпускат ежегодно за нуждите на църквата в с. Либяхово. Фондът е образуван през юли 1934 г. и се управлява от Неврокопската митрополия.
Липсват други данни за него. Поради малкия размер на сумата и условията, поставени от дарителите, вероятно фондът е оставен за капитализиране.
ЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 46, л. 655–660; а.е. 47, л. 139; а.е. 61, л. 391; а.е. 63, л. 760; а.е. 79, л. 90, 300; а.е. 194, л. 4–5, 47–48; а.е. 229, л. 37–38; а.е. 248, л. 60–61.
(P. Стоянова)