Дарител е СИМЕОН, митрополит ВАРНЕНСКО-ПРЕСЛАВСКИ, светско име Одисей Попниколов (9 февр. 1840 – 23 окт. 1937) – висш духовник, книжовник, действителен член на БКД. Роден в Бургас в семейство на свещеник. Учи в гръцки училища в родния си град. Завършва гръцко богословско училище на о. Халки (1863), където проявява способности в овладяване на древните езици. Като отличник на випуска му е предложена гръцка стипендия за следване в чужбина, но той отказва. През 1864–1869 г. учителства в Цариград и Бургас. Приема монашество (1870) и е ръкоположен в йеромонах. Протосингел на Видинската митрополия и на Българската екзархия (1870–1872). През 1872 г. е избран за митрополит на Варненско-Преславската епархия. Активно участва в изграждането на църковната организация в Княжество България. Постоянен член на Св. синод и негов председател през 1883–1885, 1886, 1902–1905 г. Включва се в обществено-политическия живот на новосъздадената държава. Подпредседател на УНС (1879), народен представител в I (1879) и II (1881) ВНС, във II (1880) и ІІІ (1882–1883) ОНС. Автор на трудове по българска и обща църковна история. Умира във Варна.
Още приживе митрополит Симеон дарява средства за 17 благотворителни фонда, които са предназначени за подпомагане на бедни ученици от родния му град, от Варна, Шумен, Търговище и др., или осигуряват награди за даровити ученици и семинаристи. Управляват се от Св. синод (вж. “Поп Николов” – фонд), от МНП (вж. “Доброто дете”, “Иконом Иван К. Радов”, “Антим Преславски”, “Илия Блъсков” – фондове, и др.), от Царската канцелария (вж. “Царица Йоанна” – фонд), от местни училища и гимназии. Общата сума на даренията възлиза на ок. 550 хил. лв. В завещанието си дарява още 25 хил. лв. в помощ на църкви, благотворителни дружества и заведения във Варненско-Преславска епархия и на БАН.
С писмо от 23 март 1935 г. митрополит Симеон информира МНП, че подарява 20 хил. лв. за подпомагане на бедни ученици от началните български училища в Преслав. Желанието му е да се образува фонд, който да носи името и да увековечи паметта на Авксентий Велешки (1798 – 2 февр. 1865) – висш духовник, участник в църковнонационалната борба. Роден в Самоков. Приема монашество в Рилския манастир, митрополит е в Мостар (1837–1848) и Велес (1848–1858). Заедно с Иларион Макариополски е начело на борбата за признаване независимостта на българската църква. Заточен в Мала Азия (1861–1864). Умира в Цариград. Завещава цялото си имущество за просветни и църковни нужди.
Фондът е образуван със заповед на министъра на просветата от 4 апр. 1935 г. Управлява се от МНП и е включен в обединения фонд “Завещатели и дарители”.
Изпълнението на волята на дарителя започва от 1936 г., когато първите приходи в размер на 310 лв. са отпуснати за училищата в Преслав. Ежегодно до 1946 г. фондът осигурява средства в размер на 1000–1700 лв. Те се употребяват за закупуване на обувки и учебни помагала за бедните деца. Част от приходите се използват и за увеличаване на капитала, който на 1 ян. 1939 г. възлиза на 22 630 лв., към 1 ян. 1942 г. – 34 хил. лв., 1946 г. – 34 819 лв.
Фондът престава да съществува през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в републиканския бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 120, л. 1–33; а.е. 450, л. 230–236; НА–БАН, ф. 144 к, оп. 1, а.е. 29, л. 9; а.е. 117, л. 2; Кирил патриарх Български. Авксентий Велешки. Биографичен очерк. С., 1965, 3–4; Вълканов, В. Митрополит Симеон Варненско-Преславски. С., 1992; Екзарх Йосиф I в спомени…, с. 545, 576–577; Дарителство и дарителски фондации… Законови актове…, с. 146. (P. Стоянова)