Създаден с капиталите на БЪЛГАРСКАТА ДОБРОДЕТЕЛНА ДРУЖИНА (БДД) – Букурещ (1862–1897) – обществено-политическа и благотворителна организация, изразяваща интересите на едрата търговско-промишлена емигрантска буржоазия. Правоприемник на възникналия през 1854 г. Български комитет, известен още като Средоточно българско попечителство, или Епитропия. От ян. 1862 г. съществува под името Добродетелна дружина или Комитет на старите. Нейни основатели, ръководители и дейци са: братята Христо и Евлогий Георгиеви, Христо Мустаков, Георги Никополу, д-р Никола Василиади, д-р Георги Атанасович, д-р Петър Протич, Михаил Колони, митрополит Панарет Рашев и др. Въпреки че се създава като благотворителна организация, нейните цели и дейност имат политически измерения. Възглавява доброволческото движение сред българите в помощ на руската армия през Кримската война (1853–1856). През 1866 г. под влияние на руската дипломация лансира идеята за създаване на голяма славянска държава на Балканите. Води преговори със Сръбското княжество за осъществяването на т.нар. сръбско-българско (или българо-сръбско) царство. Подпомага въоръжаването на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю (1866–1867). През есента на 1867 г. организира Втората българска легия в Белград. Има съществен принос за пропагандирането на българските националноосвободителни стремежи пред външния свят. Отправя изложение до Международната конференция в Париж (1869) с искане за автономия на България в рамките на Османската империя. През 1876 г. създава Българско человеколюбиво настоятелство (вж. “Българско человеколюбиво общество” – фонд) и развива широка дейност за подпомагане на пострадали през Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877–1878). Участва в създаването на българското опълчение. След войната насочва вниманието си към културно-просветното издигане на българския народ чрез отпускането на помощи и стипендии на ученици и студенти, издръжка на училища, болници, помощи за сираци и пр.
От 1862 г. до създаването на фонда през 1901 г. от приходите на капитала на БДД са получили образованието си 38 българи, за които са изразходвани повече от 190 хил. лв. Между стипендиантите от този период са: Георги Бенев, Моско Москов (Загреб), Атанас Илиев (Белград, Прага), Димитър Стоянов (Белград), Генко Шойлеков (Виена), Петър Данчов (Прага), Георги Иванов (Болград), Димитър Стателов (Прага), Богомил Цанков (Мюнхен), Стефан С. Бобчев (Москва), Александър Козарев (Виена), Стоян Данев (Цюрих), Христо Сърмаджиев (Париж), Никола Бацаров (Цариград), Димитър Ризов (Лиеж) и др. Мнозина получават еднократни помощи: Стоян Михайловски, Петър Бондарев, Сотир Новачков и др.
Капиталът на БДД се съхранява в банкерска къща “Евл. Георгиев” в Букурещ. Със средствата се разпорежда 5–7-членно настоятелство. То дава мнения за издръжка на училища, болници, помощи, стипендианти. Решителна роля в него играе Евл. Георгиев. Той насочва дарителите как да използват парите си за народополезни цели, изпълнява стриктно тяхната воля, управлява повечето от фондовете и извършва успешни финансови операции, с които увеличава капитала.
Капиталът на фонда се натрупва от завещани движими и недвижими имоти на родолюбиви българи; от различни други дарения и от месечните вноски на членовете на БДД. Първите постъпления са отбелязани през 1854 г., когато е основан Български комитет. По-големите дарения са свързани с имената на Тодор Бесарабов, Козма Тричков (вж. “Козма Тричков” – фонд), Иван Неделкович (вж. “Иван Неделкович” – фонд), Димитър Русович, Маринчо Бенли, д-р Иван Селимински, д-р Никола Василиади (вж. “Д-р Никола Василиади” – фонд), д-р Петър Берон (вж. “Д-р Петър Берон” – фонд).
В края на 1862 г. Дружината разполага с капитал 13 250 гроша, през 1863 г. – с 16 041 гроша, 1875 г. – със 163 591 лв., през 1890 г. – с 251 254 лв., а през 1897 г. – с 316 376 лв.
След смъртта на Евл. Георгиев (1897) БДД преустановява дейността си, но капиталите остават под управлението на банкерската къща, наследена от Ив. Евстр. Гешов. Кантората се грижи за парите, но няма право да се разпорежда с тях. На 8 апр. 1901 г. управителят на кантората Хр. Пулиев свиква събрание на българските първенци в Букурещ, което да обсъди по-нататъшната съдба на фонда. Решено е капиталът на Дружината да се предаде на българското правителство, което да изготви и внесе в НС съответен закон. Същевременно БДД предоставя на Българското дипломатическо агентство в Букурещ грижата за къщите на К. Тричков и Ив. Неделкович, които до този момент са били под неин надзор.
Българското правителство предприема незабавни действия. На 18 юни 1901 г. XI ОНС приема Закон за управлението и оползотворяването на капитала на бившата БДД. С княжески указ от 27 юни 1901 г. се образува “Фонд на Българската добродетелна дружина в Букурещ”. Разполага с основен капитал 394 хил. лв. и се управлява от МНП.
Според закона половината от годишния приход на фонда ще се оползотворява за поддържане на бедни български младежи за обучение в чуждестранни учебни заведения. Другата половина ще се капитализира, докато достигне 500 хил. лв. При този размер на капитала – 2/3 от прихода му ще се използват по същия начин, а останалата 1/3 ще се капитализира, докато достигне 1 млн. лв., след което целият приход може да се изразходва за тази цел. Законът предвижда и част от лихвите върху капитала да се използва за еднократни помощи на нуждаещи се студенти от последните курсове на висшите училища. Важно изискване, поставено от закона, е да не се накърнява капиталът на фонда.
С течение на времето капиталът на фонда значително се увеличава. Нарастването му се обуславя от текущо постъпващи дарения, от получените лихви върху основния капитал и от приходи от ценни книжа (облигации от БДЗ – 1904, 1907, 1909, 1914 и 1923). През 1911 г. той е 563 200 лв., а през 1927 г. достига до 959 283 лв., с годишен приход ок. 30 хил. лв. Чувствително увеличаване на капитала се наблюдава през 1930 г., когато той възлиза на 1 410 574 лв. Тази тенденция продължава и през следващите години: 1932 г. – 1 747 889 лв., 1939 г. – 3 064 540 лв., 1944 г. – 3 212 459 лв., и 1948 г. – 3 905 600 лв.
Със средствата на фонда МНП изпраща талантливи българи на учение в чуждестранни учебни заведения. Стипендиантите на Дружината са поставени при условията на държавни стипендианти от Княжеството. Съобразно със Закона за стипендиантите и временните помощи от 1887 г., който е в сила и за тях, най-важните условия за отпускането на стипендии са: да се дават стипендии предимно на бедни младежи, да се подбират способни и талантливи хора, между кандидатите да има и младежи от Македония, стипендиантите да поемат задължението след завършването на курса на обучение да се завръщат на работа в България или Македония толкова години, колкото са ползвали издръжка.
С постепенното нарастване на фонда възможностите за постигане на основните цели, свързани с образованието на българи, се увеличават. Например през 1909 г. сумата, изразходвана за стипендианти, е 39 140 лв., през 1910 г. е 61 060 лв., 1913 г. – 66 710 лв., а през периода 1938–1942 г. се движи между 147 хил. и 240 хил. лв. Стипендиите са в размер между 120 и 150 лв. на месец в нач. на века и 1000 през 1940 г., а временните помощи – от 200 до 500 лв.
Стипендианти на фонда след 1901 г. са: Александър Дорич, Константин Людсканов, Никола Момчилов (Париж), Димитър Агура, Ев. Ив. Робев (Нанси), Димитър Боюклийски (Лиеж), Цено Тодоров (Италия), Минко Попов (Париж), Никола Стоилов (Париж), Кръстю Радомиров (Гренобъл), Богдан Филов (Лайпциг) и др. Наред със стипендиите са отпускани и еднократни помощи на нуждаещи се студенти и средства за специализации в чужбина. Еднократни помощи са получили например Стоян Михайловски, Иван Шишманов, Велико Йорданов, Александър Бурмов, Георги Константинов и мн. др. За специализации в Колумбийския университет през 1937 г. е отпусната сумата 12 хил. лв. на Светослава Начева.
Благодарение на оказаната помощ от страна на Дружината за обучението в български и в чуждестранни учебни заведения се подготвят специалисти от различни области на науката. Между тях са видни представители на българската интелигенция, съдействали за държавното, политическото, стопанското и културното развитие на България.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НБКМ–БИА, ф. 185; ф. 272, а.е. 867, 4505, 4432; ЦДА, ф. 166 к, оп. 1, а.е. 131; ф. 177 к, оп. 4, а.е. 139, 388, 472; Българска добродетелна дружина в Букурещ. Устав. Букурещ, 1869; ДВ, № 147, 10 юли 1901; Димитров, М. Комитет на “старите” Добродетелна дружина. – В: България 1000 години. 927–1927. С., 1930, 737–779; Обзор на архивните фондове, съхранявани в БИА. Кн. 4. С., 1973, 38–52.
(Е. Xарбова)