Дарител ПЕТЪР КИРЯКОВ (14 окт. 1863 – неизв.)– учител, чиновник. Роден в с. Калугерово, Орханийско (дн. Ботевградско), където е учител в продължение на 4 години. По-късно става телеграфопощенски чиновник. Занимава се и със земеделие и дребна търговия. Избиран е за кмет.
На 28 ноем. 1919 г. дарява на МНП 10 хил. лв. за образуване на фонд в памет на покойния му син Борис Петров Киряков (22 юни 1897 – 16 септ. 1916) – подпоручик, убит при с. Долни Добромил, Добруджа, по време на I световна война. Мотивите му са: “да изпълним един християнски и човешки дълг към немощните и страдающите от лишенията на войната, да отрием сълзите на много сираци, чиито бащи тоже сложиха кости по незнайни места за род и родина, да дадем пример за неразривна връзка между родители и челяд, паднали за свободата на кръвни братя като залог за бъдеще обновление…”. Волята на дарителя е годишната лихва на фонда да се изпраща на главния учител на Първоначалното училище в с. Калугерово, Орханийско, и по решение на учителския съвет да се изразходва за закупуване на учебници на всички бедни ученици от общината, учещи в селото. Всеки учебник да носи щемпел на фонда.
Фондът е учреден на 4 дек. 1919 г. със заповед на МНП и се управлява от него. Включен е в обединения фонд “Завещатели и дарители”. Дейността му е регламентирана с правилник, утвърден от Министерството на 9 юли 1920 г. Капиталът на фонда към 1 април 1927 г. възлиза на 12 736 лв., към 1 септ. 1933 г. – 16 242 лв., към 1 ян. 1939 г. – 33 706 лв., към 1 ян. 1944 г. – 37 871 лв., а към 1 ян. 1947 г. – 41 042 лв. Приходите от него нарастват от 600 лв. за 1934 г. на 2 хил. лв. за 1946 г. и се използват от учителския съвет за закупуване на учебници и учебни помагала за бедни ученици от селото, като съгласно правилника на фонда се изхожда от материалното състояние на родителите и успеха и поведението на самите ученици.
Фондът е ликвидиран през 1948 г. с вливането на фонда “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 141, л. 1–51; а.е. 450, л. 45–55; а.е. 479, л. 1; Пашев, Г. Златна книга…, 417–421. (К. Анчова)