Дарител е ПЕТЪР БЕРОН (Берович, Хаджиберович) (окт. 1800 – 21 март 1871) – виден представител на българската възрожденска интелигенция, учен енциклопедист, реформатор на българското учебно дело. Роден в Котел в заможно и будно семейство. Учи в родния си град в килийното училище на поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) и в гръцкото училище в Букурещ при Константин Вардалах. Участник в гръцката завера през 1821 г., той е принуден да напусне Букурещ и да се засели в Брашов. Тук учителства от 1821 до 1825 г. През 1824 г. написва и издава знаменития “Рибен буквар”. В него П. Берон провъзгласява принципите на светското образование и “на новата взаимоучителна (белланкастерска) метода на обучение”, открива нова насока в развитието на българското училище. През 1825 г. напуска Брашов, за да продължи образованието си. Посещава лекции по философия в Хайделбергския университет, завършва медицина в Мюнхен (1826–1831). Известно време упражнява лекарската си професия в Крайова (1832–1841), след което изцяло се отдава на научни занимания. Живее главно в Париж, но с оглед на научните си интереси пътува до Англия, Чехия, Гърция, Австрия, Германия. Високо ерудиран и с енциклопедични интереси, д-р П. Берон оставя огромна по обем и разнообразна по тематика научна продукция. Тя включва над 20 големи труда, написани на 5 езика и засягащи различни области на човешкото познание. Най-значимо и оригинално е съчинението му “Панепистемия” (“Всенаука”, на френски език), в което той създава нова система на обяснение на света. Убит в Крайова.
П. Берон завещава своя имот, който се състои от градска недвижима собственост в Крайова и от селски имоти в областта Олтения, Влашко. Най-голямо е имението Скорила, намиращо се западно от Крайова, в землището на Прундещи. За да оползотвори имуществото си за българското просветно развитие и за да избегне ограниченията на румънското законодателство, свързани с имотите на чужденците, той пише няколко завещания – през 1852, 1862, 1867 и 1869 г. Общото между тях е ясно изразената воля на Берон да остави цялото си налично имущество за развитието на българската просвета. Според завещанието от 1862 г. доходите от имота трябва да се използват за поддържане на селските училища в България, а според завещанието от 1867 г. – за построяване на училища в по-големите села в Русенско, Шуменско, Варненско и Силистренско и за подпомагане на училището в Котел. Фондът е образуван въз основа на завещанието от окт. 1869 г. То предвижда имението в Олтения да послужи за оземляване на безимотни румънски селяни, които се задължават да внасят половината от добива си на изпълнителите на завещанието в продължение на 33 години. Получените добиви от селския имот и наемите от недвижимите имоти в Крайова да се разпределят поравно между Одринска, Котленска и Пловдивска околия за построяване и издръжка на училища. Изпълнители на завещанието са болградският учител Данаил Кирович и еснафските старейшини на Одрин, Пловдив и Котел. Този документ се оказва най-неиздържан от юридическа гледна точка и крие реална опасност имуществото на П. Берон да не бъде оползотворено за българското образователно дело.
След смъртта на дарителя дейците от кръга на БДД се заемат да осигурят наследството му в полза на България. Делото се поема главно от Хр. Георгиев, а след неговата смърт (1872) – от Евл. Георгиев. Близо две десетилетия продължават разприте около завещанието. За уреждане на нещата около наследството е учреден специален комитет, в който влизат видни дейци на Добродетелната дружина, роднини на покойния и купувачите на имението Скорила. Членове са: митрополит П. Рашев, М. Колони, М. Бенли, д-р П. Протич, д-р Г. Атанасович, Г. Николополу, Евл. Георгиев, Ст. Р. Берон, П. Р. Берон, д-р В. Хаджистоянов Берон, Т. Папазов и Л. Радулов. Комитетът взема решение за формиране на фонд на името на д-р П. Берон. Евл. Георгиев урежда продажбата на имението Скорила (1884) на адвоката Ал. Веричану, като за целта му отпуска заем. Със събраните средства са закупени румънски облигации, носещи 5 % годишна лихва. През 1887 г. комитетът решава да продаде облигациите и да купи български, които да внесе на съхранение в БНБ – София. Въз основа на това решение почти целият капитал е депозиран в банката. На 10 май 1889 г. е образуван “Фонд на д-р Петра Берона за издържане на Българската мъжка гимназия в Одрин”* в размер на 400 хил. лв. Управлението на фонда е поверено на Българската екзархия, която от своя страна трябва да се отчита пред МНП. На 20 февр. 1890 г. комитетът прекратява съществуването си. През следващите няколко месеца Евл. Георгиев прехвърля в БНБ последните облигации и на 5 май 1890 г. съобщава на екзарх Йосиф I, че фондът се състои от 17 840 лири стерлинги, номинални, от български облигации и от 223 зл. франка и че капиталът е внесен в БНБ. Становището му е, че при тази финансова наличност може да се пристъпи към строеж на гимназията.
Предназначението на фонда е чрез неговите доходи да се създаде и поддържа Българска мъжка гимназия в Одрин. До откриването ѝ лихвите да се капитализират и да се употребят за закупуване или за построяване на сграда на гимназията. В случай че тя се построи с други средства, лихвите да служат за нейното поддържане. Изрично поставено от учредителите на фонда условие е основният капитал да остане незасегнат. Създаването на фонд за Одринската гимназия е почин на Комитета на Дванадесетте. В своите завещания д-р П. Берон никъде не изразява такава воля, в нито едно от тях не посочва определено учебно заведение. В случая букурещките дейци се съобразяват с духа на завещанието средствата да се употребят в полза на българската просвета, а също с преценката си, че именно училищата в останалите извън пределите на Княжеството български земи се нуждаят най-много от помощ. Единственото изключение, което допускат, е предоставянето през февр. 1890 г. на помощ от 15 хил. зл. лв. за училището в Котел. Сумата е в отговор на настоятелните молби от страна на училищното настоятелство и в памет на дарителя. Преведена е от Евл. Георгиев на 12 апр. с.г. Фондът се управлява от Българската екзархия.
Основаването на Одринската гимназия е свързано с преустройството на съществуващото четирикласно училище в града. През 1896–1897 г. в него се открива V клас, през 1897–1898 г. – VI, а през 1898–1899 г. – VII клас. От 1896 г. учебното заведение носи името на П. Берон. През 1897–1898 г. броят на учениците е 133, през 1899–1901 г. е 117, през 1909–1910 г. – 180, през 1910–1911 г. – 156 души. До 1897 г. събраните лихви от фонда възлизат на 180 хил. лв. От с.г. гимназията започва да се издържа с годишните приходи, които са ок. 24–25 хил. лв. Тъй като тази сума е недостатъчна, за да поеме изцяло разходите, в училището се приемат ограничен брой стипендианти, а повечето учащи заплащат за обучението си.
През 1898 г. е закупена стара сграда, която е приспособена за нуждите на училището. През 1908 г. Българската екзархия взема решение да се построи ново здание за Мъжката гимназия и за пансион към нея. Във връзка с това Екзархията предлага да се купят още 4 къщи, като 3 от тях се разрушат и пространството да се използва да разширяване на двора. Най-солидната от сградите след преустройство да се ползва за гимназия. Планът за новата сграда е възложен на арх. Едуард Дюпре. Формирана е комисия, която да наблюдава строежа. В нея влизат управителят на Одринската епархия, учител от гимназията и училищен инспектор. На 25 авг. е проведен търг за отдаване на строежа, на който се явяват четирима предприемачи от България. С оглед осъществяването на строителството на части, Дюпре е натоварен с преработката на архитектурния план. За първия етап на строителството Екзархията отпуска 100 хил. лв. – 80 хил. от фонда и 20 хил. от екзархийския бюджет. Решено е строежът да започне през дек. 1909 г., а срокът за завършването му е определен за 1 май 1911 г. През 1911 г. са приведени нови 138 хил. лв., а през 1913 г. – 146 477 лв.
Така с помощта и на средствата, завещани от д-р П. Берон, Българската мъжка гимназия в Одрин създава подготвени кадри, необходими за отстояването на културно-националната самостоятелност на Тракия в продължение на повече от две десетилетия.
Положението на фонда се променя след Балканските войни (1912–1913). Подобно на другите дарения, управлявани от Екзархията, след 1915 г. фондът преминава под ведомството на Св. синод на Българската православна църква. Първоначално той е оставен на капитализиране, в резултат на което средствата нарастват и към 31 дек. 1921 г. възлизат на 754 759 лв., към 31 дек. 1931 г. достигат 979 710 лв., към 31 дек. 1939 г. – 1 263 963 лв., към 31 дек. 1944 г. – 1 410 548 лв. Годишните лихви са около 85–90 хил. лв. В периода 1925–1931 г. от приходите на фонда се отпуска стипендия за един от роднините на дарителя Петър П. Берон, който учи богословски науки в Белгия. Средствата варират от 48 до 72 хил. лв. През 1926 г. от капитала на фонда е взет заем за строежа на Висшето богословско училище в София, който по-късно е възстановен изцяло. Съобразявайки се с духа на волята на дарителя, Св. синод решава по-голяма част от приходите да се отпускат за гимназията в родното място на П. Берон – Котел. За един дълъг период от време от 1931 до 1945 г. (с малки прекъсвания) благотворителният фонд превежда на Котленската гимназия средства в размер на 30–60 хил. лв. годишно. През 1937 г. Културната дружба “Котленски край” в София изпраща писмо до Св. синод, в което настоява гимназията да получава цялата годишна лихва, с изричното нареждане сумата да се употреби за строежа на пристройка към сградата, за нейното обзавеждане като пансион, за покупка на нови учебни помагала. В резултат на тази молба сумата е увеличена на 50–60 хил. лв. Междувременно от фонда се отпускат помощи и за други нужди, свързани с просветното дело. През 1935 г. главният учител на бившата Одринска мъжка гимназия, превърната в основно училище и смесена прогимназия, моли Св. синод да поеме ремонта на покрива на сградата. В отговор на писмото от фонда са предоставени 25 хил. лв. През 1937 г. Родителско-учителският комитет при Смесената гимназия в Свиленград отправя искане Св. синод да подпомогне строежа на нова гимназия в града. “С новата гимназия – пишат те – ще се догони просветата и културата в старите предели на Царството, ще се създаде един мощен дух за проникване към Егея.” Средствата да се вземат от благотворителните фондове “Д-р П. Берон” и “Христо Касъров” (вж. “Христо Касъров” – фонд), чиято цел е подпомагането на българското просветно дело в Одринска Тракия. Св. синод уважава тази молба и през 1938–1941, 1945–1946 г. отпуска от фонда по 20–25 хил. лв. годишно за гимназията в Свиленград. През някои години (1941, 1945, 1946, 1948, 1949) се дават и средства за стипендии и помощи на учащи се в духовните семинарии. Те възлизат на ок. 30–40 хил. лв. Така след като подпомагането на Одринската мъжка гимназия става невъзможно, фондът продължава своята благотворителна дейност, насочена към осигуряване прогреса на просветното дело в България.
НазадНА–БАН, ф. 144 к, оп. 1, а.е. 84; ЦДА, ф. 177 к, оп. 2, а.е. 26, 603; оп. 4, а.е. 293; ф. 336 к, оп. 1, а.е. 142, 144; ф. 246 к, оп. 1, а.е. 7, 499; ф. 791 к, оп. 1, а.е. 43, л. 227–233; а.е. 48, л. 311; а.е. 53, л. 132, 715, 805; а.е. 57, л. 533; а.е. 59, л. 308, 314; Д-р Петър Берон и Одринската мъжка гимназия “Д-р Петър Берон”. Сборник от статии и документи. С., 1959, 416–421, 617; Стателова, Е. Евлогий Георгиев…, 91–96, 173. (Е. Харбова, Р. Стоянова)