Дарител е СТЕФАН ИВАНОВ ДАНАДЖИЕВ (15 ноем. 1866 – 22 юли 1943) – лекар невролог и психиатър, дописен (1898) и действителен (1902) член на БАН. Роден в Търговище. Завършва медицина и специализира психиатрия и неврология във Виена (1893–1994). Работи в Александровската болница и завежда Нервно-психиатричното отделение (1901–1924). Член е на Виенското психиатрично и неврологично дружество и на Международната лига за борба с епилепсията. През 1912 г. специализира в Австрия и Германия. Участва в международни конгреси по психиатрия и неврология. Автор на трудове по медицина, издадени на български и немски език. Умира в София.
На 10 март 1932 г. д-р Ст. Данаджиев дарява на БАН сумата 77 800 лв., вложена в БТБ, за образуване фонд на негово име. Волята на дарителя е ежегодно да се награждават трудове из областта на медицината (неврологията, психиатрията, психологията и съдебната психоанатомия), написани на български език, и да се подпомага тяхното издаване. Оценката на трудовете да се извършва от Природоматематичния клон по реда, установен от Академията; ако през годината не се представят трудове за награда, натрупаната лихва да се прибави към капитала на фонда; членовете на БАН да не се изключват от участие в конкурса за награда.
Фондът е основан през 1932 г. и се контролира от УС на БАН. Според волята на дарителя сумата е оставена за капитализиране до 1936 г., когато достига 100 хил. лв.
За първи път наградата от лихвите е обявена през 1938 г. През 1940 г. с поощрителна награда от 2 хил. лв. е награден д-р Петко Димитров от Ловеч за труда “Новото лечение на шизофренията с инсулин и кардиазол”. През 1941 и 1942 г. е премиран д-р Никола Шипковенски от София за трудовете “Увод в биопсихологията и убийството” (2 хил. лв.) и “Проблеми на детската психопатология” (3 хил. лв.). За награди от фонда кандидатстват д-р Борис Н. Балкански с труда “Съдебна психология и психопатология на престъпността” (1940) и д-р Ел. Шеханов с “Психоневрозите като ключ към ендогенните психози в светлината на анатомичната психиатрия и нови терапевтични методи” (1942). Награда не им е присъдена, тъй като трудовете не отговарят на целите и изискванията на фонда.
Към 31 дек. 1932 г. сумата нараства на 80 290 лв., към 31 дек. 1936 г. възлиза на 101 330 лв., към 31 дек. 1937 г. капиталът е прехвърлен към БЗКБ на петгодишен влог и възлиза на 102 490 лв. Към 1 ян. 1947 г. фондът е 167 579 лв. и е включен във фонд “Академия”.
Последните сведения за него са от 31 дек. 1951 г., когато сумата възлиза на 132 081 лв.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1121, л. 1–89; ф. 72 к, а.е. 1–78; Книга за дарителите на БАН…, 277–286; 100 години БАН…, с. 176. (Ц. Величкова)