Дарител е СТЕФАН ВЕТЬОВ ВАТЕВ (6 февр. 1866 – 9 март 1946) – лекар, общественик, действителен член на БАН (1898). Роден в Ловеч. Завършва реална гимназия в Пардубице, Чехия. Следва медицина в Хайделберг (1884–1985) и Тюбинген (1885). Участва в Сръбско-българската война (1885). Учителства в София (1886–1888). Продължава медицинското си образование в Лайпциг (1888–1893). Работи като лекар в Ловеч, където издава първото медицинско списание в България. През 1895 г. специализира детски и вътрешни болести в Берлин. Частен доцент по съдебна медицина при Юридическия факултет (1889). Окръжен лекар в Силистра (1897). През 1898 г. е просектор в Александровската болница, завеждащ вътрешно отделение (1900) и старши лекар на детско отделение при същата болница (1905). Директор на Народно здраве (1908) и председател на Върховния медицински съвет (1918–1919). Редовен доцент (1920) и редовен професор (1926) по детски болести при Медицинския факултет. Декан на Медицинския факултет (1927–1928). Член на международни лекарски дружества. Автор на трудове по медицина, педиатрия и антропология. Умира в София.
На 18 апр. 1920 г. проф. д-р С. Ватев дарява 30 хил. лв. на БАН за образуване на фонд на негово име. Волята на дарителя е сумата да се вложи в държавно банково учреждение с най-висока лихва. Когато капиталът на фонда достигне 100 хил. лв., да се дава награда на научен труд из областта на медицинските или естествените науки. Установеният хонорар и възнаграждението на рецензентите да се изплащат от фонда.
Фондът е образуван през 1920 г. През с.г. Природоматематическият клон на Академията приема правилник за неговото управление. Тъй като сумата е малка, по решение на УС на БАН от 1920 до 1941 г. фондът е оставен за капитализиране.
Към 1 дек. 1941 г. капиталът на фонда нараства достатъчно и дава възможност да се изпълни волята на дарителя. За целта на 19 дек. 1941 г. комисия в състав: проф. д-р Тошко Петров и проф. д-р Константин Пашев в присъствието и на проф. д-р Ст. Ватев, изработва специална “наредба” за даване на награда. Присъжда се на всеки 3 години на научен труд по медицина. Волята на дарителя е върху отпечатания и награден труд да се отбелязва, че е от фонд “Д-р Стефан Ватев”, а когато няма наградени трудове, лихвите на фонда да се прибавят към главницата. Няма данни за раздадени награди.
Към 31 дек. 1933 г. капиталът на фонда нараства на 75 257 лв., към 1 ян. 1937 г. – 87 118 лв., към 1 дек. 1941 г. – 103 489 лв., към 1 ян. 1946 г. – 128 042 лв., към 1 ян. 1947 г. – 132 547 лв. През 1947 г. капиталът на фонда и приходите от него влизат в обединения фонд “Академия”.
Последните сведения за фонда са от 1 ян 1951 г., когато той възлиза на 140 940 лв.
НазадНА–БАН. ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1114, л. 1–7; ЦДА, ф. 588 к, оп. 1, а.е. 115, л. 1–5; ЛБКД за 1899, № 1, С., 1900, с. 100: Периодическо списание на БКД, 1905–1906, № 66, C., 1906, 281–289; Книга за дарителите на БАН…, 65–78; 100 години БАН…, 116–119; ЕБ. Т. 1, 610–611. (Ц. Величкова)