Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат със създаването на училище като своя първостепенна задача. По тяхна инициатива през 1860 г. се открива основно училище с три отделения за деца от двата пола. През учебната 1868/1869 г. девойките се отделят от момчетата, макар че често двете училища се сливат или разделят. Независимо от преобладаващото мнение, че градът се нуждае от девическо училище, а училищното настоятелство се опитва финансово да го подпомага, до Освобождението учебното заведение се намира в незавидно състояние. Едва след 1879 г., със съдействието на окръжния училищен съвет, Девическото училище видимо се развива в положителна насока – откриват се втори и трети клас, а през учебната 1883/1884 г. става Държавна девическа гимназия с 4 класа и 73 ученички. Назначени са едни от най-добрите учители: Ан. Шпулак, Деша Ряскова, Мария Ферадова, Милица Предич, Катина Шонтова и др. Между директорите личат имената на изявените педагози и политици Георги Живков и Стоян Заимов. В следващите години промените продължават, като особено видимо е нарастването на броя на ученичките. И ако през учебната 1892/1893 г. те са 253, то през 1899/1900 г., когато училището се приравнява с останалите девически учебни заведения, са записани 638 ученички, разпределени в 17 паралелки от първи до шести клас. По повод сватбата на княз Фердинанд І с княгиня Мария Луиза училището приема нейното име.
Свидетелство за престижа на гимназията е широкият географски регион, от който пристигат кандидатките за по-високо образование. На първо място по брой са децата от Варна, Шумен и окръга, следвани от тези от Северна България. Но се записват българки и от Галац и Тулча (Румъния), от Габрово, Чирпан, Лозенград (Турция), Русия. Обучението им става срещу определени училищни такси. От тях се освобождават само тези деца, които са представили свидетелство за бедност, издадено от надлежните власти.
Идеята за създаването на пансион за деца, дошли от далечни селища и поставени под контрола на училищното настоятелство, горещо се подкрепя от учители и родители. През учебната 1896/1897 г. се създава държавен пансион, разположен в две частни къщи. Там са настанени 44 ученички (12 стипендианти и 32 на самоиздръжка) под грижите на две надзирателки. В следващите години капацитетът на пансиона не се разширява много, независимо че в новопостроеното училище се отделят спални помещения за него. Годишната такса е 600 лв., срещу което децата получават не само подслон, но и добра храна, научават се на ред и чистота.
Първоначално училището е настанено в три частни къщи под наем. Учебните стаи са много малки и в тях се води трудно нормален образователен процес. Това задължава настоятелството да се заеме с построяване на самостоятелна сграда. На 11 май 1893 г. се полага основният камък на новото училище. Проектът принадлежи на известния български архитект Петко Момчилов. Предприемач по строежа става Шуменското търговско акционерно дружество, представено от Иван Попов. През 1900 г. е завършена една красива, функционална и хигиенична триетажна сграда във формата на четириъгълник, с вътрешен циментиран двор и външен двор, който по-късно се култивира. На първия етаж са разположени няколко кабинета, стаи за слуги, пералня, кухня и трапезария. На втория етаж са класните стаи, директорският кабинет, канцеларията и гимнастическият салон. На третия етаж също има класни стаи и канцелария, но и спални за пансиона и занималня. Училището притежава парно отопление и подходящо осветление. По-късно сградата е обявена за паметник на културата.
В училището няма лекар на щатна служба и се вика при необходимост. Известно време д-р Анастасия Головина се грижи за здравето на децата. След въвеждането на институцията на лекарите учители, създадена според разпоредбите на Закона за опазване на общественото здраве (1904), отговорностите се поемат от д-р Б. Мирска-Зографска. В края на всяка учебна година тя представя отчет за здравословното състояние на ученичките, за хигиената в гимназията и пансиона. По нейно настояване се залесява северозападната част на двора, а на юг е изградено игрище, доставени са уреди за гимнастика.
В гимназията се създава Дружество за подпомагане на бедни ученички, в което членуват само преподавателите от училището. Въпреки проведените благотворителни концерти, вечеринки и др., приходите на организацията са много ниски. За да се промени ситуацията, на 15 ноем. 1897 г. учителският съвет взема решение да поканят варненските граждани да станат членове на дружеството. На благородната инициатива се отзовават много хора и организацията се увеличава на повече от 160 души. От тях 13 души са обявени за почетни членове (хора, дали по-големи суми). Между тях са Варненско-Преславският митрополит Симеон, Величко Христов, Найден Николов, Мариола Иванова и др. Примерът на дружеството тласка варненци към учредяване на частни дарителски фондове към училището.
1. Фонд “Велико Христов”
Дарител е Великов Христов (1827, с. Недялковци, Еленско – 1902, Варна) – един от най-крупните търговци във Варна, създател на търговската къща “Велико Христов и синове”, излязла на световния пазар, общественик, първи кмет на Варна след Освобождението (вж. “Велико Христов” – фонд).
В изпълнение на завещанието на баща си Венчан Великов Христов (търговец, член на Варненската търговско-индустриалната камара) предоставя 4 хил. лв. за учредяване на фонд при Девическата гимназия на името на баща си. С годишните приходи на средствата трябва да се подпомагат бедни ученички.
Фондът се управлява от Варненско-Преславската митрополия. Учителският съвет определя заслужилите ученички, а наградите се връчват в навечерието на Нова година.
2. Фонд “Иван Церов”
Дарител е Иван Панайотов Церов ( 26 март 1857, с. Церова кория, Търновско – 1938, Варна) – учител, книжовник, общественик, кмет на Варна.
По повод 50 години учителска дейност Ив. Церов изпраща адрес, като мотивира своя жест: “по този повод – важен за мен момент и моята привързаност към учителското звание, смятах за свой дълг да поднеса малко дарение от 5 хил. лв. на Варненската девическа гимназия, където съм учителствал 5 години” (1 септ. 1895 – 14 септ. 1900). Неговото желание е да се учреди фонд, а от годишните лихви да се дават две награди в пари или в книги от българската литература и история, за възпитанието или за домакинството. Наградените трябва да са издържали зрелостния изпит и да са се отличили с високия си успех по български език.
Дарението е прието от учителския съвет на 7 окт. 1927 г. и волята на дарителя стриктно се изпълнява.
3. Фонд “Елена Златарева Илиева
и дъщеря ѝ Стойна Илиева”
Дарител е Стойна Илиева, по мъж Бойчева (неизв.). Тя предоставя на Девическата гимназия 20 хил. лв., за да увековечи името на майка си Елена Златарева (1833, Търново – неизв., Варна) – учителка, оставила важна следа в просветното дело в епохата на Възраждането като основателка на девически училища и първа учителка в Шумен, Ески Джумая (дн. Търговище), Жеравна и др. селища. Условието на дарителката е ежегодните лихви да се дават като стипендия на бедна ученичка от четвърти до осми клас, която да е българка, българска поданица и от православната църква. Ако ученичката покаже по-слаб успех и лошо поведение, тя се лишава от стипендията. На 13 окт. 1924 г. учителският съвет приема дарението и изпълнява волята на Ст. Илиева.
4. Фонд “Веска Н. Вачкова”
Дарители са Никола и Пенка Вачкови.
Никола Вачков (25 дек. 1866 – неизв.) – учител, общественик, културно-просветен деец, създател на модерното лозарство и пчеларство в Сухиндол. Пенка Николова Вачкова (14 окт. 1863 – неизв.) – домакиня (вж. “Веска Н. Вачкова” – фонд).
През март 1919 г. те даряват на Девическата гимназия 10 хил. лв. за учредяване на фонд в памет на своята дъщеря – Веска Н. Вачкова, възпитаничка на същата гимназия. Според волята на дарителите от годишните лихви на фонда трябва да се издържа една ученичка с добро поведение и успех от последния клас. На 15 март 1919 г. учителският съвет основава фонда и същата година определя първата стипендиантка.
5. Фонд “Анка Габровска”
Дарители са Стефка (неизв.) и Димитър Габровски (неизв.), които подаряват на гимназията своята лична библиотека за учредяване на фонд и увековечаване паметта на тяхната дъщеря – възпитаничка на гимназията, починала на 31 май 1920 г. На 4 юли 1929 г. учителският съвет приема дарението.
6. Фонд “Руска Калева”
Дарители са семейство П. Калеви (неизв.). В памет на своята дъщеря те даряват 5 хил. лв. за основаване на фонд на името на Руска Калева (6 юли 1898, Каспичан – 20 дек. 1922, Варна) – възпитаничка на гимназията. Условието на дарителите е всяка година на 20 дек., датата, на която титулярката на фонда е починала, да се връчва награда на най-бедната ученичка.
Учителският съвет приема дарението на 15 дек. 1924 г. и изпълнява волята на родителите.
7. Фонд “Олимбия К. Росетова”
Дарител е Симеон, митрополит Варненско-преславски (9 февр. 1840, Бургас – 23 окт. 1937, Варна) (вж. “Авксентий Велешки” – фонд). В писмо до директора на Варненската девическа гимназия той изразява желанието си да дари 20 хил. лв. за учредяване на фонд на името на своята сестра Олимбия К. Росетова (1851, Бургас – 18 авг. 1929, Варна) – домакиня. С годишните лихви трябва да се подпомага една бедна ученичка от последния клас, с отличен успех.
На 8 ноем. 1929 г. учителският съвет учредява фонда и изпълнява волята на дарителя.
8. Фонд “Братя Димо и Георги Серафимови”
Дарител е Георги Серафимов (1866, с. Маврово, Македония – 5 март 1941, Варна) – индустриалец, общественик, щедър благодетел на културно-просветни и благотворителни институции (вж. “Братя Димо и Георги Серафимови” – фондове).
Изпълнителите на завещанието му предоставят 450 хил. лв. на Девическата гимназия за създаване на фонд на негово име и на това на брат му. Съгласно приетия правилник ежегодно се отпускат четири стипендии на бедни български поданици с успех много добър (4,5) и примерно поведение. Те получават стипендията до завършването на гимназията.
В. Николова
Назад
