Дарител е ДИМИТЪР ПАНТЕЛЕЕВ МИНЧОВИЧ (1864 – след 1940) – дипломат, общественик. Син на д-р Пантелей П. Минчович и брат на Султана Рачо Петрова. Пълномощен министър в Сърбия (1887), дипломатически агент в Румъния (1890, 1895), Австро-Унгария (1894), Италия (1903) и Великобритания (1908).
На 10 май 1939 г. и на 12 май 1940 г. завещава на БЧК, Археологическия институт и БАН поравно пари и ценни книжа, както следва: 1 641 705 лв., вложени в БКБ; облигации на стойност 1 060 000 лв. от БДЗ (1923); 35 броя акции от Индустриалното АД “Тракия”, всяка с номинална стойност 500 лв., и 3 хил. лв., депозирани във Франко-българската банка; 202 хил. лв. от БДЗ, внесени на 1 юни 1943 г. в Германо-кредитна банка.
Завещава на БЧК в София една трета от горепосоченото състояние за образуване на фонд на неговото име, от чиито приходи в болниците на БЧК да се лекуват безплатно бедни и болни добруджанци.
Една трета част завещава на Българския археологически институт за образуването на фонд, чиито приходи да се използват за археологически разкопки, както и за публикуването на резултатите от тях.
Последната трета част оставя на БАН за образуване на фонд, от чиито лихви да се дава награда на най-добрите литературни, художествени и научни съчинения. Завещава на БАН още и сумата от 700 хил. лв., която да бъде усвоена от наследниците на инженерно-строителното предприятие на Крум Попов.
На църквата “Св. София” дарява 200 хил. лв., като задължава църковното настоятелство да ги употреби за вътрешна украса; книгите от личната си библиотека подарява на университетската библиотека, която да ги разпредели между Историческия факултет и някое по-голямо читалище. За изпълнител на завещанието си натоварва Тодор Недков, а интересите на БАН защитава адвокатът Александър Запрянов.
През 1945 г. при БАН се създава фонд с първоначален капитал в акции и облигации на стойност 1 304 778 лв. Поради военните години усвояването на дарението става трудно. На 15 февр. 1945 г. БАН получава 1000 лв. от Националната кооперативна банка. На 1 март 1945 г. индустриалното АД “Тракия” прехвърля на БАН 12 акции с номинална стойност 6 хил. лв. С.г. БАН получава от д-во “Балкан” 40 акции и от керамичното АД “Изида”– 17 акции. На 28 март 1945 г. д-во “Въгледвуокис” прехвърля на БАН 1732 акции. През 1946 г. определената за Академията сума от ок. 900 хил. лв. от продажбата на апартаментите на Крум Попов стои все още блокирана.
Към 1 ян. 1946 г. капиталът на фонда възлиза на 1 304 778 лв., към 1 ян. 1947 г. – на 1 385 701 лв.
През 1947 г. за награда от фонда кандидатства В. Киселков с книгата си “Славянските просветители Кирил и Методий”. Назначена е комисия в състав: акад. Ст. Романски и акад. Л. Чакалов, която да се произнесе за награждаването на труда. През с.г. Законът на БАН включва фонд “Д. Минчович” във фонд “Академия”, което не позволява фондът да изпълни своето предназначение.
В последните сведения за фонда от 1 ян. 1951 г. за основен капитал е посочена сумата 2 102 878 лв.
За усвояването на останалите две трети от дарението, съответно от БЧК и Археологическия институт, сведения не са открити.
НА–БАН, ф. 1 к, оп. 1 а, а.е. 77, 399; оп. 2, а.е. 1152, л. 1–21; а.е. 1103, л. 36; Матеева, М. Дипломатическите отношения на България 1878–1988. C., 1989, с. 396.
(Ц. Величкова)