Дарители са ЧЛЕНОВЕТЕ на Текстилното АД “Г. Стефанов и синове” в София и акционерите: СТЕФАН ГЕОРГИЕВ СТЕФАНОВ (6 юни 1876 – 25 март 1946) – индустриалец, общественик, роден в Сливен, завършва право и държавни и стопански науки в Германия (1901), член на Индустриалния съвет при МТПТ (1926–1936), член на Търговско-индустриалната камара в Бургас, член на Демократическата партия, народен представител в XI–XIV, XVI, XXII ОНС, председател на XXIII ОНС и министър на финансите (1931–1934), председател на Съюза на индустриалците (1919–1923 и 1923–1933), починал в Сливен; ЕЛЕНА (неизв.) – домакиня, съпруга на Ст. Стефанов, жителка на София; ЕЛЕНА (неизв.) и ГЕОРГИ Г. СЕМЕРДЖИЕВИ (неизв.), ЦЕНА СТЕФАНОВА СТЕФАНОВА (неизв.), ГЕОРГИ СТЕФАН СТЕФАНОВ от Сливен и ДИМИТЪР ЧАРАКЧИЕВ, жител на Сливен, майстор предач в текстилната фабрика на дружеството в Сливен.
На 7 дек. 1943 г. дарителите учредяват фонд, със средствата на който да се изгради и издържа дневен детски дом за деца на работниците в Сливен. С решение на Софийския областен съд от 21 дек. с.г. той е вписан в списъка на юридическите лица под наименованието “Фонд за издръжка на дневен детски дом в гр. Сливен”, със седалище в София.
Със заповед на министъра на МВРНЗ от 14 дек. 1943 г. е утвърден уставът на фонда, който има за предмет построяването и издръжката на дневен детски дом в Сливен на името на Елена Стефан Стефанова за деца на работници от предучилищна възраст (от 3 до 7 години). Съгласно устава върховното ръководство принадлежи на Общото събрание на членовете на фонда, който се управлява и представлява от УС. Средствата се осигуряват от членски вноски (най-малко 10 хил. лв. годишно), дарения и субсидии от Текстилното АД “Г. Стефанов и синове” в София, дарения и завещания от акционерите, както и от други лица. Като първа вноска АД отделя 2 млн. лв. Всички постъпления се внасят на текуща лихвена сметка в ББК – София и клоновете.
Фондът съществува до 1950 г., когато негов председател е Дочка Иванова Патева от Сливен, но на практика вече не функционира. На заседание от 29 ноем. с.г. Софийският околийски съд разглежда фирменото дело и решава да прекрати съществуването на фонда на основание чл. 146 от ЗЛС, тъй като същият не постига целите, за които е учреден.
Други данни за фонда не са открити.
НазадДА–София, ф. 3 к, oп. 1, а.е. 31. л. 1–18; Алманах на бълг. индустриалци…, 66–73; ЕБ. Т. 6. (M. Tодоракова)