Идеята за изграждането на “Дом-паметник на инвалидите” в София принадлежи на ръководството на Съюза на пострадалите от войните в България (СПВБ). През авг. и септ. 1928 г. той отправя призиви към българския народ да изрази признателност към героите – пострадали от войните, и семействата им, като се построи в центъра на столицата Дом-паметник. Издигането му се предвижда да бъде общонародно дело и се призовава всеки да внесе своя дял – “толкова, колкото може и колкото желае”. Първа инициатива за набиране на средства е организирането на общонационална лотария, разиграна на 1 юни 1930 г. Според протокола на УС на СПВБ от 17 дек. с.г., са пласирани 300 хил. билета и е получен чист приход от 2 млн. лв., внесени в БЗКБ. По същото време в касата на СПВБ постъпват дарения от ведомства, съюзи, дружества и отделни граждани от цялата страна и от чужбина.
На основание на решението на УС на СПВБ, взето на заседанието му на 4 ноем. 1930 г. и одобрено от XIII редовен конгрес на Съюза, на 21 ян. 1931 г. се учредява фонд за изграждане на Дом-паметник на инвалидите в София под патронажа на цар Борис III. Управлението се възлага на комитет в състав: Софийският митрополит Стефан, кметът на столицата, началникът на Отделението за социални грижи при МВРНЗ, началникът на Отделението за подпомагане на пострадалите от войните при MB, почетният председател, председателят и секретарят на СПВБ. Комитетът носи наименованието “Комитет за изграждане на “Дом-паметник на инвалидите”. Изготвя се устав от 17 точки, в които се посочват източниците за набиране на средства. Комитетът се задължава да внесе постъпилите суми в гарантирани от държавата банки, да прави редовни ревизии, ежегодно, най-късно до 1 февр., да дава писмен отчет за своята дейност на Канцеларията на Царя, Св. синод, МВРНЗ, MB, Столичната община и СПВБ, да информира обществеността чрез бюлетин за приходите и разходите на фонда на страниците на в. “Инвалид”. През годините фондът нараства, като през 1935 г. разполага с 3 430 567 лв., а през 1937 г. – 4 722 050 лв.
Подготвителните работи за строежа започват през март 1941 г. Столичните архитекти са поканени да участват в конкурс, който се провежда през апр. с.г. Първа премия единодушно се дава на проекта с мото “Вам герои” на арх. Константин Богоев. През 1942 г. на него се възлага да приготви окончателно плановете, като проектираните киносалон, бирхале и сладкарница в сутеренния етаж се заменят с обществен гараж. След три търга за отдаване на строежа на предприемач, работата започва на 10 авг. 1942 г. на ул. “Солунска”. До края на с.г. за землените работи, наливането на околовръстните стени и стойките на колоните се изразходват 3 317 601 лв. От апр. 1943 г. работата продължава, като се изразходват 2 121 903 лв. Поради бомбардировките в края на 1943 г. и нач. на 1944 г. работата спира, като разходи се правят само за внос на строителни материали. На 13 септ. 1944 ръководството на СПВБ е заменено с ОФ комитет и Съюзът става колективен член на ОФ. През 1945 г. строежът се подновява по стопански начин, като стопанското ръководство се възлага на арх. К. Богоев. Окончателно постройката се завършва през 1947 г. Поставен е барелеф, изработен от проф. Иван Лазаров, изразяващ “Майка България, простряла ръце над двама ранени свои синове”. Стойността на всички строителни работи надхвърля 70 млн. лв. В “Дом-паметник на инвалидите” в София се настаняват ръководството на СПВБ, Софийското д-во “Инвалид”, МТСГ. През 1947 г., на XXIII конгрес на СПВБ към него се присъединяват и инвалидите от съпротивата и от Отечествената война (1944–1945). Организацията се преименува в “Съюз на пострадалите от войните и фашизма в България”.
С решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1 дек. 1950 г. Съюзът трябва да се “саморазпусне”, тъй като е изпълнил своята задача. На 14 ян. 1951 г. “саморазпускането” става на Национална конференция, на която от 345 дружества на Съюза, обединяващи 60 хил. членове, участват представители само на 80 дружества. Инвалидите се пренасочват към организациите на ОФ, а държавата изземва всички средства, включително и Дом-паметника.
Възстановяването на Съюза на пострадалите от войните и фашизма в България става на 26 юни 1990 г. Дом-паметникът на инвалидите в София отново става негова собственост.
НазадЦДА, ф. 264 к, оп. 6, а.е. 2291, л. 1–13; Инвалид, № 465, 15 авг. 1929; № 552, 1 авг. 1931; Военно-инвалид, № 32–33, 26 окт. 1947. (И. Шипчанов)