Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите на предучилищното възпитание в България, общественичка. Родена в Пловдив, дъщеря на известния протестантски мисионер Уилям Ф. Кларк. Основно и средно образование получава в Цариград и САЩ. Завършва педагогически курс за детски учителки в Чикаго, след което се завръща в България. През 1898 г. открива Американска детска градина в Самоков, а две години по-късно отваря в София детска градина с курсове за подготовка на възпитателки, които лично ръководи до 1929 г. За целта, с материалната подкрепа на Съвета на мисиите и с дарения на заможни българи, построява специално здание на ъгъла на ул. “Хр. Белчев” и ул. “Солунска”. През 1907 г. открива филиал на градината, в който работят първите завършили курсистки. Създаденият от Е. Кларк курс за детски учителки съществува до откриването на Държавния институт за детски учителки през 1942 г. За това време курсът подготвя 42 випуска преподавателки, които, следвайки примера на основателката, откриват стотици детски градини в цялата страна. Самата Е. Кларк постоянно осъвременява теоретическите предмети в педагогическите си курсове и разширява мрежата от детски градини. През 1920 г. открива нови две градини в София, а през 1930 г. – в с. Кнежа, Оряховско, заедно с ясли.
Е. Кларк превежда и издава книги и статии с педагогически характер, основава сп. “Детска градина”, една от създателките е и на сп. “Първи стъпки”. Автор е на книгата “Изучаване на детската природа от гледище на детската градина”. Тя развива активна обществена и благотворителна дейност. Урежда майчини събрания, педагогически сказки, неделни училища, основава д-во “Покровителство на животните”. Човек с благородно и отзивчиво сърце, Е. Кларк работи за сиропиталище “Отец Паисий” в София, за изграждане на дом за бедни родители и бездомни деца, издържа младежи да завършат образованието си. През 1912 г. тя осиновява и отглежда две момчета – кръгли сираци. Умира в София.
В продължение на своята дейност като педагог, на 15 февр. 1940 г. с нотариален акт Е. Кларк учредява “Фондация за предучилищно възпитание”. Като мотиви за своето решение тя сочи голямата си симпатия към България, станала ѝ второ отечество, обичта си към малките българчета и желанието те да бъдат добре възпитани и отгледани. Своето дарение Е. Кларк осъществява с материалната подкрепа на своята леля Сара Дилиа Лейн (неизв.).
Е. Кларк декларира, че ще дари 400 хил. лв., от които 100 хил. лв. – веднага с учредяването на фондацията. Останалите 300 хил. лв. дарителката смята да внесе, след като фондацията придобие подходящо място за уреждане на “Институт за предучилищно образование” и след като бъдат събрани още 400 хил. лв. от други източници. В случай че тези условия не бъдат изпълнени в срок от пет години, Е. Кларк посочва, че средствата ще бъдат предоставени на Американската мисия в Бостън, за да бъдат използвани съобразно целите на фондацията.
Е. Кларк предоставя управлението на фондацията на УС в състав: министърът на просветата (или посочен от него представител на институцията), софийският кмет (или посочено от него лице), началникът на отдела за обществени грижи при столичната община, както и Анна Каменова-Стайнова, проф. Венелин Ганев, проф. Янаки Моллов, Бениамин Ф. Столцфус, Тодор Шопов. Мис Кларк определя за постоянна секретарка Пенка Касабова, на която възлага оперативното ръководство на фондацията.
Към ръководните органи на фондацията влизат и Комитетът на приятелите на фондацията и Контролен съвет, в които участват лица, определени от дарителката. Посочените от нея поименно членове ще бъдат такива до края на живота си, а техни заместници ще бъдат посочвани от УС, като се държи сметка за мястото им в българския обществен живот. Комитетът на приятелите на фондацията има неограничен брой членове. Сред първите са Райна Ганева, Наталия Данаилова, Вера Начева-Петкова, проф. Димитър Атанасов, проф. Христо Негенцов, Агнес Берд, Мери Хаскел и др. През 1942 г. кръгът на приятелите на фондацията се разширява и в Комитета се включват Елисавета Консулова-Вазова, Теодора Хаджимишева, Радка Ряскова, Цветана Маджарова, арх. Антон Франгя, Бинка Стоянович и др. В Ню Йорк е учреден още един орган, наречен Спомагателен комитет, който има за цел да събира средства за нуждите на фондацията в Америка. Той се ръководи от Владова и Владимирова.
УС избира за председател на фондацията проф. Венелин Ганев, касиер Бениамин Ф. Столцфус. Секретар е Пенка Касабова (1901–2000) – сестра на поета Гео Милев, основоположник на предучилищната педагогика в България .
На първото си заседание на 25 февр. 1940 г. УС приема правилник за дейността. Според него целта на организацията е основаване на “един институт за всестранни грижи за малките български деца от предучилищна възраст, за подготвяне на техните първи възпитателки и първи учителки и за подготвяне на добри майки”. Предвижда се Институтът да има два отдела – за деца и за възрастни. В първия отдел ще се полагат грижи за кърмачета и деца от 2 до 4 години, ще се създаде детска градина за деца от 4 до 7-годишна възраст, както и интернат за деца от предучилищна възраст, чиито майки са болни или възпрепятствани да се грижат за своите рожби през нощта. В отделите за възрастни ще има курс за подготовка на учителки за предучилищно образование; за усвояване на нормите на женската култура, за нуждите на който ще бъде обзаведена една “образцова къща”; за родители и за гувернантки. Капиталът на фондацията се формира от средствата, предоставени от Е. Кларк, други дарения, такси от дейността на института и субсидии.
Фондацията е регистрирана в Софийския областен съд на 20 март 1940 г.
Е. Кларк внася за целите на фондацията 300 хил. лв., от които 272 хил. лв. на влог в БЗКБ, а останалите 28 хил. лв. са по изпълнителен лист. Дарения за “Фондацията за предучилищно възпитание” постъпват от: Благодетелно дружество “Фридрих Фрьобел” – 130 хил. лв., дадени с условие една от стаите на бъдещия институт да носи името на Е. Кларк; Пенка Касабова, която предоставя 50 хил. лв. за постройката на учебното заведение и именуване на неговата библиотеката на името на покойния ѝ баща; дарител, пожелал анонимност, внася 65 хил. лв.; Стефан Чапрашиков и сие – 2 хил. лв. Дарения от по 1000 лв. правят няколко дарители, сред които Царица Йоанна, Мери Хаскел и др. Книгоиздателят Тодор Чипев дарява на фондацията книги на сума 50 хил. лв., както и изданията на своето книгоиздателство на вечни времена. Дарение от детски играчки на стойност 10 хил. лв. прави индустриалецът Винаров.
В периода 1940–1942 г. във фондацията постъпват средства от организирането на благотворителен чай в японски стил – 64 828 лв., от никулденски базар – 7 хил. лв.; от сказка на д-р Марко Шипковенски – 2500 лв., от лихви – 1550 лв. (1940) и 5691 лв. (1941). През 1941 г. фондацията изпраща на Спомагателния комитет в САЩ предмети от български битов характер на стойност 11 860 лв. (144,63 долара). От този износ е реализиран приход от 22 хил. лв.
През 1942 г. “Фондацията за предучилищно възпитание” организира 45-дневен курс за подготовка на учителки за летни детски градини в селата. Инициативата е осъществена с помощта на земеделските камари в България, които отпускат 26 хил. лв. От такси на курсистките постъпват 8500 лв. Чистият приход на фондацията е 5853 лв., който е внесен за усилване на капитала ѝ.
По решение на УС част от капитала на фондацията е вложен в недвижим имот, на който трябва да се построи Институтът за предучилищно възпитание. Имотът е закупен през юли 1941 г. и се намира в кв. Лозенец, ул. “Кораб планина” и ул. “Плачковица”. Мястото е с размер 1016,40 кв. м и за него, заедно с комисионата за закупуването му, е изразходвана сумата 366 804 лв. До 1950 г. строежът на Института не започва, а мястото се обработва от жителите на квартала, без да плащат наем на фондацията.
Въпреки решението на УС, “Фондацията за предучилищно възпитание” не става член на Съюза за закрила на децата, тъй като Отделът за обществени грижи към МВРНЗ смята фондацията за културно-просветен, а не за благотворителен институт. По същата причина ѝ е отказана финансова помощ от същия отдел за уреждане на “майчино училище” (курс по майчинство).
През есента на 1944 г. “Фондацията за предучилищно възпитание” възобновява своята дейност. През дек. 1944 г. са открити две детски градини в София – на ул. “Фердинанд” № 58 и на ул. “Загоре” № 1. Градините се издържат от месечни такси в размер на 300–500 лв. според материалното положение на родителите. Помещението на ул. “Загоре”, както и въглищата за отопление са предоставени безвъзмездно на фондацията от семейство Димитър п. Бояджиеви. Детските градини функционират през 1944/1945 и 1945/1946 г. С финансовата подкрепа на Областната стопанска камара в София през 1945 г. и през 1946 г. са проведени и курсове за подготовка на ръководителки на летни детски домове в селата. За курса през 1945 г. фондацията изразходва 14 060 лв. собствени средства, а за курса през 1946 г. – 9583 лв.
Най-голямата инициатива на “Фондацията за предучилищно възпитание” е откриването на Дом за деца от предучилищна възраст – сираци от Отечествената война. За целта е създадена комисия в състав: А. Стайнова, д-р Р. Ганева, П. Касабова, В. Начева, Марена х. Попова, Н. Данаилова, Ел. Вазова и Б. Атанасова, която да се грижи за организирането на дома и за контрола на живота и педагогическата дейност в него. Домът е открит през дек. 1945 г. в триетажно здание на ул. “Хр. Белчев” № 32 с капацитет 50–60 души. Фондацията се договаря със собственика на сградата да извърши за своя сметка необходимия ремонт срещу освобождаване от наем за една година. Издръжката на Дома е поета от “Фондацията за предучилищно възпитание” и Отдела за подпомагане на пострадалите от войната при МВ. Домът просъществува в продължение на 5 години до закриването на фондацията с решение на Софийския околийски съд от 5 дек. 1950 г.
Петдесет години по-късно, на 26 май 2000 г., по инициатива на П. Касабова в София е учредено сдружение “Елисавета Кларк и Пенка Касабова”. До смъртта си на 12 септ. 2000 г. П. Касабова е негов почетен председател, а за председател на УС е избрана доц. д-р Райна Захариева, педагог и психолог. Като правоприемник на “Фондацията за предучилищно възпитание” сдружението си поставя същите цели – да защитава интересите на децата, тяхното възпитание и образование, да се грижи за образованието на родителите им и за повишаване квалификацията на учителите и специалистите от сферата на социалните дейности.
Д. Гоцева
Назад