Дарител е БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКА БАНКА – една от първите частни акционерни банки в Русе. През 30-те години банката развива активна дейност и става една от най-солидните в България.
На 11 юни 1920 г. председателят на УС на банката Ив. Д. Буров в писмо до председателя на БАН съобщава за дарението от 100 хил. лв. за образуване на фонд на името на Георги Губиделников (вж. “Ана и Гено Поклонник” – фонд). Волята на дарителите е лихвите от фонда да се употребят за издаване и награждаване на съчинения по търговия, промишленост и земеделие. Отпечатаните произведения да носят името Г. Губиделников, като знак на благодарност на акционерите на банката към техния директор. УС на банката се задължава да изработи условията и начина на използването на сумата в съгласие с Академията.
Общото събрание на БТБ – Русе, в заседанието си на 18 апр. 1920 г. изработва правилник на фонда. Според него капиталът на фонда е неприкосновен и не бива да бъде накърнен. Управлението му се поверява на УС на БАН, който се задължава от лихвите на фонда да издава научни съчинения – авторски и преводни, и те да носят името “Стопанска библиотека Георги Губиделников”.
Към 1 ян. 1930 г. капиталът нараства на 200 хил. лв., към 1 ян. 1946 г. – 407 150 лв., и към 1 ян. 1951 г. – 500 751 лв.
За пръв път приходите на фонд “Георги Губиделников” се използват през 1924 г. за издаването на първата книга от “Стопанска библиотека”: труда на Иван Трифонов “Металургия на желязото в България”. През 1933 г. е публикувана втората книга “Електрификацията на линията София – Перник” на инж. А. Диков.
Съгласно закона и устава на БАН през 1947 г. фондът (и приходите от него) се вливат във фонд “Академия”.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1103, л. 70, 73, 82; а.е. 1120, л. 1–244; Икономически преглед, Русе, № 23, 1 дек. 1938; Книга за дарителите на БАН…, 80–86; Пашев, Г. Златна книга…, 178–179; 125 години Русенска община 1865–1990. Документален сб., Русе, 1990, с. 230; БВИ, с. 171 ; ЕБ. Т. 2, с. 194. (Ц. Величкова)