Дарител е АННА ФИЧЕВА (неизв.) – съпруга на генерал Ив. Фичев. През апр. 1940 г. тя дарява на БАН сумата от 100 хил. лв., за да се образува фонд в памет на Иван Иванов Фичев (15 апр. 1890 – 18 ноем. 1931 ) – известен военен деец, теоретик и историк, член на БАН, генерал-лейтенант. Роден в Търново. Последователно учи в родния си град, Петропавловската семинария край Горна Оряховица, Априловската гимназия в Габрово, Робърт колеж в Цариград. През Освободителната война (1877–1878) е доброволец в 8. опълченска дружина и преводач в руския щаб. След войната завършва Софийското военно училище (1882) и започва офицерската си кариера в 6. пехотен търновски полк. Участва в отбраната на Видинската крепост (1885). Издава първия български военен вестник “Народна защита” (1886–1887), следва във Висшата военна школа в Белгия (1887) и три години в Генералщабна академия в Торино, Италия (1891). Преподава тактика, военна история, завежда класовете във Военното училище, главен редактор на военните издания. Службата му в армията преминава през всички строеви и щабни длъжности. Началник на щаба на армията (1910–1914) и военен министър (1914–1915). Уволнен на 1 авг. 1915 г. поради несъгласие с въвличането на България в I световна война на страната на Тройния съюз. Пълномощен министър на България в Букурещ (1921–1923). Написва много статии, студии, книги. Притежава Военния орден “За храброст” II степен и др., между които и сребърния медал “За наука и изкуство”.
На 16 апр. 1940 г. с писмо до председателя на БАН Анна Фичева прилага чек за 100 хил. лв. от БЗКБ с молба да се образува фонд “Генерал Иван Фичев”, от чиито лихви всеки 3 години да се дава награда за най-добрия печатен труд по военна история на България. Ако в продължение на 10 години не бъде представен или не бъде одобрен такъв труд, от капитализираните лихви да се дава награда от 20 хил. лв. на първия по успех офицер, завършил през с.г. Военната академия в София.
С писмо отговор от 20 апр. с.г. председателят на БАН уведомява А. Фичева, че УС на Академията приема сумата от 100 хил. лв. с благодарност и съгласно нейното желание учредява фонд на името на покойния ѝ съпруг. Парите са внесени на срочен влог за 5 години.
На 4 ян. 1946 г. полковникът от запаса Петър Дошкинов представя в БАН своята разработка “Леринското сражение – 1916 г.” за награда от фонд “Генерал Иван Фичев” за 1942 г. Разработката не представлява цялостно оформена книга, а е сбор от 9 статии, поместени в сп. “Артилерийски преглед” в 9 последователни книжки през 1941–1942 г. Запасният полковник от ГЩ и член на БАН Петър Дървингов в рецензията си изказва мнение да не се дава награда на представената разработка, тъй като не е оформена в отделна книга. Така награда за исторически труд по военна история на България не се дава.
Поради промените в БАН през 1947–1948 г. с приемането на новия устав изпълнението на второто желание на дарителката – да се награди първенецът офицер от Военната академия, завършил нейния курс 10 години след учредяването на фонд “Генерал Иван Фичев”, не се осъществява.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1204, л. 1–10; Атанасов, Р. Генерал от пехотата Иван Фичев. C., 1942., с. 103; Изв. на ИВИ и ВИНД, 1988. Т. 45, 121–162; Офицерският корпус в България 1878–1944 г. Т. 7. C., 1996, с. 15. (И. Шипчанов)