Дарител е ИВАН ПОПКИРОВ КИШЕЛСКИ (ок. 1826–1880) – общественик, политик, генерал в руската армия. Роден в Котел в семейство на свещеник. Учи в гръцкото училище Куручешме край Цариград и във военно училище в Русия. Следва в Математическия факултет на Киевския университет (1851–1853). Участва в Кримската война (1853–1856) като преводач в Главния щаб. По-късно постъпва на военна служба. Изпълнява мисии на руския ГЩ и на руското правителство, свързани с Българския въпрос, помага при организирането за български чети, пише книги за подготовката на освобождението на България, поддържа връзки с българската революционна емиграция в Румъния. През Руско-турската война (1877–1878) е на разположение на Временното руско управление. За кратко време е губернатор на Варна и Видин. Сътрудник на в. “Свобода” (1871) и в. “Стара планина” (1876). Умира в Одеса.
През 1878 г. завещава на българското правителство 2050 кредитни рубли (равни на 8556 зл. лв.), внесени в Одеския клон на Руската държавна банка. През 1899 г. са прехвърлени в БНБ. С княжески указ от 12 апр. 1899 г. дарението е прието и се основава фонд “Генерал-майор Иван Кишелски” към Военното училище.
Според волята на дарителя една част от лихвите, възлизащи на 400 зл. лв., могат да се изтеглят от началника на Военното училище и да се дават като награда при производството в първи офицерски чин на онзи юнкер, който е завършил училището с най-добър успех и поведение. Основната част от лихвите да се остави в БНБ за капитализиране. Фондът се управлява от настоятелството на фондовете при Военното училище, а отчетността – от Бюджетно-контролния отдел при MB.
Тъй като през 1925 г. фонд “Полковник Панайот Ангелов” се основава със същата цел, а стойността на наградата е по-голяма, съгласно приетия през 1930 г. Правилник на фондовете при Военното училище, наградата от фонд “Генерал-майор Иван Кишелски” се дава на втория по успех юнкер. Всяка година в нач. на месец януари, при производството на випуска се дават награди от този фонд. През 1943 г. наградата е получена от подпоручик Асен Асенов Кантарджиев, а през 1944 г. Димитър Луков Доросиев (артилерист) получава награда 400 лв. и пистолет.
Към 1 ян. 1937 г. основният капитал на фонда възлиза на 30 248 лв., приходите са 1700 лв., а разходите за награди са 400 лв. Към 1 дек. 1947 г. капиталът на фонда възлиза на 25 289 лв. Няма сведения за датата на закриването му.
ЦВА, ф. 1, oп. V, а.е. 36, л. 227; ф. 1521, oп. I, а.е. 544, л. 227, 415–419; ДВ, № 92, 3 май 1899; БВИ, 336–337; Юб. сб. 62 випуск BHB училище…, с. 125.
(В. Николова)