Енциклопедия Дарителството

“ГЕНЧО В. ХАНДЖИЕВ”

“ГЕНЧО В. ХАНДЖИЕВ”

Дарител е ГЕНЧО ВЪЛЕВ ХАНДЖИЕВ (11 юни 1858* – 29 юни 1935) – юрист. Роден в Севлиево. Учи в родния си град и в Самоковската семинария, но не я завършва. Постъпва в Киевската духовна семинария, но напуска и нея. С паричната помощ на състоятелни съграждани заминава да следва медицина в Париж. Принуден да се върне в Севлиево, става учител, а след това главен учител на основните училища и директор на класното училище. Със спестените пари завършва право в София. Работи като съдия в Добрич и Шумен, следовател в Плевен и Враца. Под­председател на Софийския окръжен съд. Основател и председател на Дружеството за борба с детската престъпност и покровителство на затворниците. Основател на “Дома на човещината” в София, кв. Красно село. Умира в София.
На 27 авг. 1930 г., в изпълнение на обещание, дадено през студентските години, и воден от желанието да подпомогне своите “млади съграждани, които, бидейки бедни, нямат средства да сдобият своето висше образование”, завещава 100 хил. лв. за образуване при МНП на фонд на негово име. Волята му е, когато капиталът достигне 500 хил. лв., от лихвите му да се издържат един студент по медицина и един по история. Пред кандидатите за стипендия поставя следните условия: да са бедни, но трудолюбиви, да имат примерно поведение и отличен или много добър успех. Специално се подчертава, че могат да кандидатстват само негови роднини, съграждани или младежи от околията. Кандидатите се избират от учителския съвет на най-висшето училище в Севлиево, след като предварително са одобрени и препоръчани от Общинския съвет. В завещанието точно се регламентира редът на отпускането на стипендиите. Първо се дава стипендия по медицина. След завършване на образованието си лекарят се задължава в продължение на 3 години да работи в Севлиево или околията. През това време лихвите се поделят между Севлиевската община и ч-ще “Развитие” в града за набавяне на дрехи и обувки на бедни ученици и за закупуване или премиране на книги по медицина, история и география, както и на съчинения, които “вдъхват любов към родината и родния край и способстват изобщо за повдигане на умственото съзнание и моралния уровен на младежта”. След изтичането на този тригодишен срок, при същите условия и задължения се отпуска следващата стипендия – този път по история, и т.н. За изпълнители на завещанието са посочени кметът на Севлиево, председателят на ч-ще “Развитие”, директорът на местната гимназия и още двама “честни и почтени граждани”, избрани от тях. Основните клаузи в това тайно завещание са потвърдени в публично завещание на Г. В. Ханджиев от 19 юни 1935 г.
На основание на тези две завещания, със заповед от 30 септ. 1935 г. МНП учредява фонд “Генчо В. Ханджиев”. Към 1 ян. 1939 г. той разполага със 132 600 лв. капитал, а към 1 ян. 1948 г. – с 285 хил. лв. Тъй като фондът не достига предвидения капитал от 500 хил. лв., стипендии от него не са изплащани.
Фондът е закрит през 1948 г., когато средствата от фонд “Завещатели и дарители” при МНП се вливат в държавния бюджет.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 51, л. 1–7; а.е. 148, л. 1–46; оп. 7, а.е. 89, л. 189, 232; Обществено подпомагане, № 13–16, 15 юли – 31 авг. 1935, 55–56. (K. Aнчова)

Тагове

Назад