Енциклопедия Дарителството

“ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ МАДЖАРОВ”

“ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ МАДЖАРОВ”

Дарител е МИХАИЛ ИВАНОВ МАДЖАРОВ (31 ян. 1854 – 23 ян. 1944) – общественик, политик, публицист и писател. Редовен член на БАН (1884; дописен член на БКД). Роден в Копривщица. Учи в родния си град и в Пловдив. Завършва Робърт колеж в Цариград (1877). Участва в изграждането на Източна Румелия като българска буржоазно-либерална държава. Той е един от водачите на Народната (съединистка) партия, член на Областното събрание (1878–1885), директор на финансите (1882–1885) и редактор на в. “Марица”. След контрапреврата (1886) емигрира (Одеса, Цариград). През 1889 г. се завръща в България. Един от основоположниците на Народната партия (1894) и на партийния ѝ орган – в. “Мир”. Главен редактор (1894–1912) и сътрудник на вестника до края на живота си. От 1894 до 1899 г. е министър в кабинета на К. Стоилов. Съдейства за възстановяване на дипломатическите отношения с Русия. Народен представител в VIII, IX, XV ОНС; подпредседател на V ВНС (1911) и на XV ОНС (1911–1912). Пълномощен министър в Лондон (1912–1914) и С. Петербург (1914–1915). Министър на войната (1919) и министър на външните работи и изповеданията (1919–1920). Автор на ценни мемоари. Умира в София.
Фондът е на името на Георги Михайлов Маджаров (28 март 1892 – 13 ноем. 1925) – юрист, дипломат, кмет на София. Роден в Пловдив. Завършва Първа софийска мъжка гимназия с отличие (1909), право и политически науки в Париж (1912). По време на Балканските войни (1912–1913) участва като доброволец в кавалерията. След спирането на бойните действия постъпва в едногодишния курс на ШЗО и става подпоручик от запаса. В I световна война е мобилизиран. Извършва отговорни и рисковани ра­зузнавателни задачи, за което е поощряван и награждаван. След демобилизацията е на дип­ломатическа работа: временно управляващ българската легация в Лондон и българската легация във Варшава (1920). От 10 юни 1925 г. е избран за кмет на София. Пет месеца по-късно загива трагично.
За увековечаване на неговата памет баща му М. Маджаров и близките му внасят в БТБ 35 хил. лв., като учредяват фонд. Волята им е от лихвите да се дава всяка година награда от 3 хил. лв. на абитуриент с най-висок успех по математика от Първа софийска мъжка гимназия. Ако сумата от лихвите надминава 3 хил. лв., остатъкът да се раздава на учениците по усмотрение на учителския съвет. В случай че се окажат двама и повече еднакво силни ученици по математика, учителският съвет да предпочете този, на когото успехът от зрелостното свидетелство е най-висок. Връчването на наградата да става на годишния акт на гимназията. Фондът се управлява от учителския съвет по специален правилник, утвърден от МНП със заповед от 15 ян. 1926 г. Награди получават абитуриентите: Димитър Венцеславов Димитров (1926), Стефан Иванов Ватев (1927), Иван Мицев Паунов (1928), Димитър Атанасов Яранов (1929). През следващите години награждаването на абитуриентите – първенци по математика, продължава.
Фонд “Георги Михайлов Маджаров” съществува до 1948 г., когато фонд “Завещатели и дарители” при МНП се влива в държавния бюджет.

Юб. кн. на Първа софийска мъжка гимназия. С., 1929, 40–41 ; Отечество, № 255, 14 ноем. 1925; Утро, № 4878, 15 ноем. 1925; ЕБ. Т. 4, с. 16. (И. Шипчанов)

Тагове

Назад