Дарител е ГИЦА ГЕОРГИЕВ (26 ян. 1857 – 27 юли 1919) – бръснар. Роден в Питещ (Румъния). По народност румънец. Преселва се в България след Освобождението и приема българско поданство. През 1879 г. се установява в София, където открива на свое име фирма за бръснарски услуги с голяма клиентела сред интелигенцията. През 1884 г. се жени за сънародничката си Евдокия. От брака си нямат деца. Умира в Несебър.
В знак на “благодарност и обич към отечеството България, гдето съм бил приет радушно, обикнат от всички приятели и познати, прекарал съм целия си живот щастливо и гдето съм спечелил своето състояние”, на 21 септ. 1918 г. завещава 80 хил. лв. за образуване на фонд за благотворителни цели на негово име и на името на неговата съпруга. Като изпълнител на завещанието определя министъра на народната просвета.
Фонд “Гица и Евдокия Георгиеви” е учреден със заповед на МНП от 5 май 1920 г. Съгласно волята на завещателя, в продължение на 10 години след смъртта на съпругата му лихвите от фонда трябва да се прибавят към основния капитал. Лихвите на така увеличения фонд са предназначени за две ежегодни стипендии по електротехника в размер на 2800 лв. едната. Те се отпускат чрез конкурс за двама младежи българи. Предвиждат се и помощи за Трета софийска мъжка гимназия и за софийското у-ще “Епископ Софроний” (по 700 лв. годишно) за купуване на учебници и учебни пособия на бедни ученици.
Финансовото състояние на фонда по години е следното: към 31 дек. 1929 г. – 82 712 лв., към 1 апр. 1934 г. – 100 234 лв., към 1 ян. 1939 г. – 152 720 лв., към 1 ян. 1944 г. – 188 177 лв., към 1 ян. 1948 г. – 254 816 лв.
Фондът е закрит през 1948 г., когато средствата от фонда “Завещатели и дарители” при МНП се вливат в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 154, л. 1–11; а.е. 395, л. 1–23; Пашев, Г. Златна книга…, с. 233. (K. Aнчова)