Дарител е ГРИГОРИЙ, митрополит ДОРОСТОЛО-ЧЕРВЕНСКИ (светско име Георги Немцов) (1828 – 16 дек. 1898) – висш духовник, църковен и обществен деец, магистър по богословие, дописен и редовен член на БКД. Роден в Сороки, Бесарабия. Първоначално учи в местните училища. Приема монашество през 1846 г. в Хилендарския манастир, където по това време са изпратени на заточение Иларион Макариополски и Неофит Бозвели. Младият Григорий става послушник при йеромонах И. Макариополски и попада под влиянието на двамата борци за независима българска църква. Учи в Карея (п-в Атон), в Цариград и на о. Халки (1850–1863). Главен учител в българското училище и свещеник в църквата в Цариград (1863–1869). Активен участник в църковнонационалната борба. През 1872 г. е избран и ръкоположен за Доростоло-Червенски (Русенски) митрополит. След смъртта на И. Макариополски временно управлява и Търновска епархия (1875–1878). Дейно се включва в изграждането на Българската екзархия, съдейства за развитието на учебното дело. След Освобождението (1878) е избран за подпредседател на I ВНС (1879). Дългогодишен член на Синода на българската православна църква. Умира в София. Погребан в Русе.
Фондът е образуван на 23 март 1899 г. съгласно завещанието на митрополит Григорий. В пункт 3 от него дарителят предвижда недвижимите му имоти, състоящи се от къща в квартала Орта-Кьой в Цариград и градина в Русе, след неговата смърт да бъдат продадени. Получените суми, заедно със завещаните средства в ценни книжа и в наличност, трябва да се предадат на Св. синод и да послужат за капитал на фонда. Волята на митрополит Григорий е от лихвите да се отпускат стипендии за следване на български младежи в духовни учебни заведения в страната и в чужбина.
Като се съобразяват с тенденцията за покачване стойността на недвижимите имоти, изпълнителите на завещанието отлагат продажбата. През март 1899 г. те предават на Св. синод наследството на митрополита. Първоначалният капитал, с който е учреден фондът, възлиза на 12 803 лв. в ценни книжа и в наличност. През 1915 г. къщата в Цариград е продадена за 3414 лв. и средствата са добавени към основния капитал. Градината в Русе се дава под наем на Доростоло-Червенската митрополия. Годишните приходи от нея, които се движат от 150 лв. (към 1911 г.) до 15 хил. лв. (през 1922), също се прибавят към главницата. По-късно (ок. 1925/1926) част от имота е отчуждена от общината срещу известна сума, а останалият парцел е продаден. През годините капиталът на фонда нараства и възлиза към 1 ян. 1912 г. на 18 867 лв., към 1 ян. 1927 г. – на 52 783 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 897 250 лв., към 1 ян. 1948 г. – на 1 308 612 лв. Средствата се влагат в ДЦК, в акции от д-вата “България”, “Балкан”, “Гирдап”, “Лоза”, от БТБ, срочен влог и текуща сметка.
Фондът се управлява от Св. синод на българската православна църква. Използването на годишните приходи започва скоро след учредяването на фонда. В периода 1910–1926 г. редовно се отпуска по една стипендия за Софийската духовна семинария, която възлиза на 480 лв. до 1915 г., 600 лв. през 1916–1918 г., 1200 лв. през 1918/1919 г., и 1800 лв. през 1920 г. Обобщените данни за разходите на фонда от неговото образуване до 31 дек. 1926 г. показват, че сумата, изразходвана за стипендии, възлиза на 20 355 лв. През 1926 г. Св. синод решава лихвите да се капитализират, тъй като приходите са недостатъчни за обезпечаване изплащането на стипендии. Известно време фонд “Григорий Немцов” не издържа стипендианти в духовните училища. През втората половина на 30-те години чувствителното нарастване на капитала му води до увеличаване на годишните приходи, които се движат от 33 800 лв. през 1936 г. до 61 150 лв. през 1948 г. Това позволява редовно да се отпускат по няколко стипендии за ученици в духовните семинарии в София и Пловдив. При подбора им се взема предвид мнението на Доростоло-Червенската митрополия и се предпочитат деца, родени в епархията. Сред стипендиантите на фонда са Руси Цанев, Константин Рътков, Роман Драгнев, Марин Радков, Христо Славчев и др. В отчетите на Софийската и Пловдивската семинария за учебната 1942/1943 г. е отбелязано, че в тях следват двама души с цели стипендии и четирима с по половин стипендия от фонда. В бюджета му за 1943 г. е предвидена отново една свободна стипендия (половинка), а за следващата 1944 г. – две стипендии за Пловдивската и пет за Софийската семинария. По изключение от фонда се подпомагат и студенти. В нач. на 1934 г. по настояване на Доростоло-Червенската митрополия са отпуснати по половин стипендия на Йордан Павлов и Станчо Кънчев за следване в Богословския факултет на СУ. От 1944 до 1947 г. включително от фонда продължават да се отпускат стипендии, но сумите намаляват от 50 600 лв. (1945) до 30 400 (1948). На 1 ян. 1949 г. основният капитал достига 1 353 432 лв., но фондът вече не финансира стипендианти. Закупени са облигации от Заема на свободата с номинална стойност 350 хил. лв. Останалите годишни приходи се капитализират. Последните данни за фонда са от май 1952 г.
НазадНА–БАН, ф. 10 к, оп. 1, а.е. 13, л. 2; а.е. 30, л. 20; ЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 23, л. 488–489; а.е. 50, л. 484; а.е. 53, л. 129, 793, 802; а.е. 54, л. 335, 688, 697–702; а.е. 61, л. 384, 394; а.е. 73, л. 146; а.е. 101, л. 5, 17, 25; а.е. 194, л. 35; а.е. 229, л. 4–5; а.е. 248, л. 19–20; ЦИАИ, ф. 2, оп. 10б, а.е. 164, л. 9–11; Пашев, Г. Златна книга…, 95–98; БВИ, с. 165; ЕБ. Т. 2, с. 181. (P. Стоянова)