Дарител е Христо Драганов (16 апр. 1856 –1934) – учител, общественик, участник в националноосвободителното движение. Роден в с. Клисура (дн. гр.). Учи в родното си село и в Пловдивското класно училище “Св. св. Кирил и Методий”. Учител в Батак (1873–1874) и Нова Загора (1874–1875), занимава се и с търговия. Временен дописник на в. “Източно време” (1875). Основател на тайния революционен комитет в Клисура и участник в Априлското въстание. След разгрома на въстанието се установява в Александрия. Доброволец в Руско-турската война (1877–1878) и в Сръбско-българската война (1885). След Освобождението (1878) е учител последователно в Карлово, Клисура и Севлиево. Установява се да живее в Севлиево, където заема различни длъжности – книжар, кмет на Севлиево (1893–1894), окръжен училищен инспектор (1894–1895), окръжен управител (1899–1901), търговски инспектор (1913–1919). Председател на читалище “Росица” в града (до 1887) и библиотекар на д-во “Развитие” (1920–1927). Умира в Севлиево.
След потушаване на Априлското въстание Хр. Драганов заедно с Павел Бобеков и Манчо Манев от четата на П. Волов преминават Балкана. На 18 май 1876 г. са приети и спасени от революционния комитет в с. Самоводене, Великотърновско. Местното население ги укрива в продължение на 3 месеца, до август, когато преминават в Румъния. Десетилетия по-късно, с писмо от 5 дек. 1927 г., той изпраща на училищното настоятелство в с. Самоводене 25 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Много подробно и емоционално Драганов изтъква мотивите за това свое решение. На първо място е признателността му към жителите на Самоводене, които по време на Априлското въстание са го спасили с риск за собствения си живот. На второ място, дарителят изразява надежда, че със средствата от фонда “ще възбуди съревнование между учениците към трудолюбие и облагородяване, та когато пораснат и встъпят в обществения живот, пак да се отличават с тези качества”. Волята на дарителя е фондът да служи за раздаване на парични награди на ученици и ученички, които завършат с отличен успех и примерно поведение основното училище или прогимназията в Самоводене. Сумата да се внесе в кредитно учреждение и 1/2 от прихода да се раздава за награди всяка учебна година, а другата 1/2 – да се капитализира в продължение на 110 години. Когато приходите нараснат, да се дават на бедни ученици, за да получат висше образование, като се предпочитат надарените със силни умствени способности. На тях може да се отпуска помощ и след това, ако се проявят с някое откритие в областта на науката. Управлението на фонда и определянето на наградите дарителят предоставя на училищното настоятелство, учителския съвет при училищата, с одобрението на окръжния училищен инспектор.
На 22 ян. 1928 г. от дарената сума “при подобаваща тържественост и при масово стечение на възрастни и ученици” към училището в с. Самоводене е образуван фонд на името на дарителя “Христо Драганов”. Учителският съвет изработва правилник за неговото управление, утвърден на 6 март 1928 г. от Търновския окръжен училищен инспекторат. На дарителя е изпратен специален албум с благодарствен адрес. За патронен празник на фонда е определен 20 ян., а във всички училища в Самоводене са поставени портрети на благодетеля. Раздаването на помощи започва още през учебната 1928/1929 г. На 23 юни 1929 г. дарителят заедно със съпругата си Тодора Христо Драганова посещава селото. Посрещнат е най-тържествено, за негово здраве и благоденствие е отслужен молебен и е даден банкет, на който присъстват всички учители, училищни настоятели, кметът и видни представители на селото. По време на годишното утро лично раздава награди от по 200 лв. на 13 отличили се ученици от основното училище. За да осигури тези средствата, към годишните лихви от фонда прибавя ново дарение от 1500 лв. В края на следващата учебна година отново изпраща 1500 лв. за увеличаване на броя и размера на годишните награди. На 22 юни 1930 г. посещава селото и раздава на 10 ученика по 230 лв.
Впоследствие Хр. Драганов внася още 7 хил. лв. в полза на фонда: на 23 ян. 1929 г. – 3 хил. лв., на 13 юли с.г. – 2 хил. лв., и на 13 ян. 1930 г. – 2 хил. лв. Желанието му е първите две суми да се отделят във фонд в памет на дъщеря му Параскева Хр. Драганова. Вероятно обаче сумите са вложени за усилване на капитала на фонд “Хр. Драганов”, който към март 1931 г. е 34 066 лв.
М. Тодоракова, Д. Гоцева
Назад