Дарител е Стефана (Миша) Михайлова Симидова (1865 – 20 март 1933), по баща хаджи Стою Пенчева – домакиня. Родена в Търново. Умира в София.
На 26 септ. 1929 г. дарителката прави завещание, с което се разпорежда с притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество, състоящо се от две къщи в София, ул. “Раковски” № 153 и № 155, 1/2 дюкян в Оряхово, ул. “Александровска”, и покъщнина. Половината от дюкяна в Оряхово дарява на църквата “Св. Богородица” в града. Едната от къщите си в София (ул. “Раковски” № 153) оставя на единия от братята си и на своите низходящи наследници. Втората къща, със застроена площ 155 кв. м, оценена на 680 хил. лв. (по емлячна оценка от 1929/1934), дворно застроено и незастроено място на стойност по предварителна оценка 1,225 млн. лв. дарителката желае да бъдат продадени. Получената сума от продажбата да се разпредели по следния начин: 10 хил. лв. за църквата “Св. Георги” в Оряхово; 100 хил. лв. за образуване на фонд “Христо Стоянов и Миша Симидова” при МНП, от лихвите на който да се издържа един крайно беден, но способен ученик от софийските гимназии по избор на самото министерство. Останалата сума от продажбата завещава на роднини с условие – в случай че някой от тях се помине, неговият дял да се предаде на МНП за засилване на фонда.
За изпълнители на завещанието си дарителката определя братята си Никола и Панайот Хаджистоеви, жители на Плевен, и снаха си Саша. Наследниците не предоставят на МНП определената от дарителката сума и на 28 авг. 1934 г. министерството завежда иск срещу тях. След намесата на съда на два пъти през 1936 г. те внасят общо 70 хил. лв.
Фондът е образуван със заповед от 9 дек. 1936 г. на МНП и включен в общия фонд “Завещатели и дарители”. За капитал служи сумата 70 хил. лв., внесена в БЗКБ – клон София, на текуща лихвена сметка, както и други суми, които биха постъпили впоследствие. Лихвите се капитализират, докато достигнат размер, достатъчен за изпълнение волята на дарителката. Предприети са постъпки за получаване и на останалата част от завещаните средства. През 1939 г. наследниците внасят още 10 хил. лв., но въпреки нееднократните обещания не предоставят остатъка от 20 хил. лв. През 1942 г. по искане на МНП софийският областен директор и софийският държавен адвокат, като законни представители на държавното съкровище, внасят в Софийския околийски съд искова молба срещу наследниците. Делото е гледано на 5 март 1943 г. и е издаден изпълнителен лист на наследниците за 20 хил. лв. и законните лихви върху сумата.
Капиталът на фонда нараства от лихвите и към 31 дек. 1937 г. възлиза на 73 439 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 101 300 лв., и към 1 ян. 1942 г. – на 114 800 лв. Няма данни за използване на приходите по предназначение.
Д. Гоцева, М. Тодоракова
Назад