Дарител е ИЛИЯ ИЛИЕВ (ИЛЯ ИЛЕВ) ВЕЛКОВ (1876 – 25 февр. 1941) – индустриалец. Роден в с. Кряковци (дн. в чертите на Габрово) в бедно семейство. Учи две години в начално училище. Работи като пощенски раздавач и амбулантен търговец. Проявява предприемчивост, трудолюбие и спестовност. През 1907 г. открива плетачна работилница. В съдружие основава АД “Бъдащност” и на закупеното от него място край р. Янтра построява фабрика, в която през 1912 г. работят 80 души. Постепенно Ил. Илиев изкупува всички акции на съдружниците си и през 1924 г. става едноличен собственик на фабрика за памучни и вълнени прежди, памучен и вълнен трикотаж. Модернизира я, като през 1932–1933 г. построява електрическа централа, нова двуетажна сграда за предачница на площ от 1600 кв. м с 3000 вретена. Във фабриката работят 350 работници и квалифициран персонал, които произвеждат памучно и вълнено трико тип “Егер”. Построени са и хигиенични жилища за работници и специалисти. По случай честването на 100 години българска индустрия Ил. Илиев е награден с орден “Св. Александър” V степен. Член е на настоятелството на Соколския манастир. Умира в Габрово. Целият град и околните села отдават последна почит на Ил. Илиев като заслужил стопански деец и щедър дарител. Погребан е в семейната гробница в двора на фабриката.
През 1922 г. Ил. Илиев подарява 10 хил. лв. за основното училище в с. Бичкиня и 5 хил. лв. за училището в с. Гъзурниците. Средствата се обединяват и с тях се учредява фонд на името на дарителя. Лихвите трябва да се използват за дрехи и обувки за бедни ученици от двете села. Липсват други данни за фонда.
Ил. Илиев развива широка благотворителна дейност. През 1927 г. той закупува място на стойност 3 хил. лв., което служи за ученическа градина; издържа безплатна трапезария в Габрово; дава големи суми за сиропиталището в с. Шипка и на БЧК. Ежегодно през зимните месеци дава пари, дрехи или храна за ученическите трапезарии в околните села. Например през ноември 1937 г. изпраща 350 литра олио и 200 кг ориз (на стойност 8400 лв.) за трапезариите в селата Етър, Нова махала, Гъзурниците, Къшли и Поток. През ян. 1938 г. изпраща трикотажни дрехи за ученици от Етърската община на стойност 6 хил. лв. На особено висока почит е армията – през окт. 1937 г. той дарява по един комплект долно бельо за 300 войници. На 25 окт. 1938 г. дарява на Лейбгвардейския на НВ конен полк 590 комплекта долно бельо за офицери и войници на стойност 50 хил. лв. В знак на благодарност полкът го награждава със статуетка “Кон и конник” и с парадна гвардейска униформа.
“Той не станал роб на своето богатство – пише Г. Пашев за неговите дарения. – Той смята богатството не цел в своя живот, а средство, с което може да реализира идеите си, да служи на народа и помага на бедните.”
През 1936 г. в изпълнение на горещото желание на съпругата Радка, сем. Илиеви правят още един щедър жест. Те дават ок. 140 хил. лв. за изографисване и иконописване на църквата в с. Бичкиня. За целта са поканени художниците от Художествената академия проф. X. К. Тачев, проф. Ст. Иванов, проф. Ц. Василев. Работата по изписването на църквата започва веднага. През същата година след лечение в болницата на БЧК РАДКА ИЛИЕВА дарява 5 хил. лв. на дружеството.
На 3 май 1937 г.* умира съпругата Р. Ил. Илиева. За да увековечи паметта ѝ, Ил. Илиев решава да построи и обзаведе пансион за бедни ученици при основното училище в с. Етър. Деца от далечните села трябва да получат подслон, храна и възпитание. Пансионът трябва да носи името на покойната Р. Илиева. Дарението е подписано и от сина им – Димитър, от снахата Милка и внука Илийчо, които стават продължители на благотворителната дейност.
На 16 окт. 1938 г. се освещава детското общежитие “Радка Ил. Илиева” в с. Етър. Сградата е на два етажа, обзаведена луксозно за времето си. Разполага с две големи спални, занималия с радио, трапезария, кухня, баня, електрическа и водна инсталация и централно отопление. Пансионът е предназначен за 60 деца от отдалечените села, принудени да извървяват около 5–6, а понякога до 10 км, за да дойдат на училище. Значителна част от издръжката на пансиона се осигурява от дарителя, а останалата част – от общината. На 21 февр. 1939 г. се създава Благотворителен комитет “Радка Ил. Илиева”, с. Етър. За председател е избран Ил. Илиев, подпредседател – В. Ив. Харлаков (кмет). Приема се устав, утвърден от МВРНЗ на 29 апр. 1939 г. Целта на Комитета е “да се грижи за издръжката и управлението на общежитието”, което “дава подслон, хигиеничен живот и добро възпитание на ученици и ученички, посещаващи Етърското училище”. Според устава издръжката на пансиона се осъществява с помощи от държавата, църквата, общината, частни лица, вноски на родителите (в пари или в натура), завещания и т.н. През ноември с.г. Ил. Илиев и синът му Димитър (вече в ролята му на директор на фабриката) осигуряват необходимите средства за общежитието, както и за пет училищни трапезарии в община Етър.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 57; 264 к, оп. 6, а.е. 167, л. 1–16; ф. 1137, оп. 1, а.е. 141; Изв. на Българското д-во “Червен кръст”, 1937, № 1–2; Габровски ек, № 3, 15 май 1937; № 21, 30 ноем. 1937; Възход, № 11, 5 ноем. 1937; Пак там, № 39 и 40, 6 юни 1938; № 23, 1 март 1941; Известия, № 43, 22 окт. 1938; № 44, 4 ноем. 1939; Нашата конница, 21, 1939, № 9–10; Пашев, Г. Златна книга…, 392–393; Алманах на бълг. индустриалци…, 144–145. (В. Николова)