Дарител е ПЕТКО ПОПОВ (1854 – 5 ноем. 1924) – инженер. Роден в с. Пиргово, Русенско. Жител на София.
На 25 юни 1924 г. пред Първи нотариус на Софийския областен съд в присъствието на свидетели определя за свой универсален наследник братовия си син Иван Я. Попов, родом от Русе, живеещ в София. Завещателят го задължава 1/3 от сумите, получени от продажбата на всички движими и недвижими имоти, които се намират в наличност или са внесени във финансови учреждения в деня на смъртта му, да се предадат на МНП. От тях да се образува фонд с името “Инж. Петко и Дарина Попови”. Лихвите от така създадения фонд Министерството по своя преценка да дава всяка година еднократно за насърчаване и подкрепа на български инженер, който да специализира индустриално или машинно инженерство в чужбина. Останалите 2/3 от сумите да се разпределят между наследниците му Дарина и Лиляна, дъщери на Ив. Я. Попов, и Кунка Ив. Попова, съпруга на Ив. Я. Попов. Последното желание на П. Попов е наследникът му да постави надгробен камък и да поддържа в добро състояние неговия гроб и този на покойната му съпруга Дарина.
На 17 май 1926 г. Ив. Я. Попов внася в МНП сумата 20 хил. лв. по силата на т. 1 от публичното завещание и се учредява фонд “Инж. Петко и Дарина Попови”, който влиза в списъка на фонд “Завещатели и дарители” при МНП. Към 1 юли 1930 г. фондът разполага с капитал 25 656 лв.
След оспорване на завещанието през 1936 г. от наследниците, към 1 ян. 1939 г. капиталът на фонда намалява на 16 700 лв. Към 1 ян. 1942 г. фондът разполага с 21 100 лв., към 1 ян. 1948 г. – с 27 хил. лв. Приходите му възлизат на 1000 лв., но помощи не са отпускани.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 52, л. 6; а.е. 294, л. 1–17; Дн. на XXV OHC, III р.с., 1942, кн. 2, Приложение, с. 7. (И. Шипчанов)