Дарител е отец КИРИЛ (светско име КИРИЛ НЕКТАРИЕВ) (1795 – 16 септ. 1870) – духовник. Роден в Сопот. Учи в килийното училище при Сопотския манастир, където приема монашески сан. Ок. 1825 г. става дякон на гръцкия митрополит Никифор в Пловдив, а през 1850 г. – негов протосингел; архиерейски наместник в Пазарджик. Вуйчо на Ботьо Петков. Последните 20 години живее в Карлово.
К. Нектариев оставя завещание, с което дарява следните средства на училища, манастири и обществени учреждения:
1. На училищата в: Сопот – 16 хил. гроша, Пловдив – 12 хил. гроша, Калофер – 12 400 гроша, с. Аджар (дн. Свежен) – 2200 гроша, Копривщица – 2 хил. гроша, Клисура – 600 гроша, Станимака (дн. Асеновград) – 1000 гроша, Пловдив (на гръцкото училище) – 500 гроша, Пазарджик – 3 хил. гроша, Чирпан – 3 хил. гроша, Хасково – 500 гроша, Казанлък – 400 гроша, Шипка – 600 гроша, с. Габарево, Казанлъшко – 500 гроша, с. Турия, Казанлъшко – 250 гроша.
2. На манастири и обществени учреждения: Сопотски манастир “Възнесение” – 10 хил. гроша, Пловдивски манастири – 1300 гроша, Женски манастир “Въведение” в Калофер – 12 хил. гроша, Женски манастир “Рождество Христово” в Калофер – 1000 гроша, Мъжки манастир “Успение Пр. Богородица” в Калофер – 500 гроша, Женски манастир в Сопот – 2 хил. гроша, Рилски манастир “Св. Йоан” – 200 гроша, Троянски манастир “Успение” – 100 гроша, Габровски манастир “Успение” – 100 гроша, Света гора – 1600 гроша, Йерусалим – 2 хил. гроша, Български духовен събор в Цариград – 3120 гроша, Църковно настоятелство в Пловдив – 550 гроша, болница в Пловдив – 1000 гроша, болница в Карлово, като до откриването ѝ се раздават ежегодно помощи на сиромаси – 10 хил. гроша. На свещениците във всички дарени села и градове – 1375 гроша, на разни лица – 6470 гроша, за поменуване до три години – 10 хил. гроша, на роднини – 23 хил. гроша.
За изпълнители на завещанието си и настойници за спазване на волята му К. Нектариев определя Найден Геров, Евлогий и Христо Георгиеви, Кирко Цветков от Сопот, Отец Йоаникий, Христо Караминков и Тодор Хр. Пулев.
Приживе той дарява воденица с тепавица в Карлово на женския манастир “Въведение” за спомен на сестра си Екатерина, калугерка в манастира. Друга воденица завещава на девическите училища в Сопот, Карлово и Калофер. По договореност между общините воденицата е продадена и парите са разпределени между училищата.
Цялото дарение на К. Нектариев възлиза на 445 885 гроша, от които приживе сам раздава 304 хил. гроша, а 141 885 са разпределени след смъртта му съгласно неговото завещание. Общо на училища оставя 340 500 гроша, на манастири и други учреждения – 55 470 гроша, и на свещеници и други лица – 7825 гроша.
Две трети от имота си К. Нектариев раздава още приживе за поддръжка на училища в Пловдивско, Карловско и Сопотско. На общината в Карлово оставя 50 хил. гроша, които след смъртта му трябва да станат капитал за Девическото училище в града. През 1889 г. Карловското градско общинско управление предоставя от тях сумата 430 турски лири за дострояване на Мъжкото училище в града, с което нарушава волята на дарителя. С писмо от 24 дек. 1890 г. Евлогий Георгиев настоява средствата да се възстановят, за да се закупи с тях имот, от приходите на който да се поддържат градските училища.
Два месеца преди смъртта си К. Нектариев дава 10 хил. гроша за направа на ограда на Девическото училище в Карлово и 10 хил. гроша за изграждане на църквата “Възнесение” към Сопотския манастир. На общината в родния си град Сопот оставя 450 турски лири, които след смъртта му да станат капитал за поддържане на девическото училище в града. С молба до руското вицеконсулство в Пловдив, управлявано от Найден Геров, той заявява желанието си да подари 1800 турски лири, които да се вложат по начин, който би осигурил постоянен приход за поддържане на Епархийското благовещенско девическо училище в Пловдив. Руското Министерство на външните работи разрешава на Найден Геров да приеме дарението. Междувременно К. Нектариев умира, а средствата, които се намират у Евлогий Георгиев в Букурещ, нарастват от лихвите на 1800 турски лири. През 1872 г. на руското Министерство на външните работи са предадени 1750 англ. лири (в консолидирани облигации от Руските железни пътища). Лихвите от капитала са изпращани редовно в Руското вицеконсулство в Пловдив и предавани на настоятелството на българските училища в Пловдив. След закриването на Епархийското девическо училище те се използват известно време за поддържане на българските общински начални училища в града. За учебната 1892/1893 г. в бюджета на пловдивските училища постъпва сумата 1800 лв., за 1898 г. – 2493 лв. От лихвите на дарената от К. Нектариев сума към Пловдивската девическа гимназия се образува фонд “Кирил Нектариев”. До апр. 1918 г. от този фонд ежегодно се отпускат стипендии на една или две ученички от гимназията, определени от учителския съвет чрез конкурсен изпит. През 1910 г. например конкурсът е спечелен от Атанаса Костадинова – ученичка от I клас, която отговаря на всички условия за получаване на стипендията: примерно поведение, източноправославно вероизповедание, родом е от Пловдив и е от бедно семейство. След революцията в Русия (1917) стипендиите са прекратени, тъй като капиталът на фонда е конфискуван и нови лихви не се получават.
НазадДА–Пловдив, ф. 29 к, оп. 4, а.е. 22, л. 51, 67–68, 122, 198–199, 308–310; а.е. 29, л. 311; ф. 64 к, оп. 1, а.е. 6, л. 107; ф. 189 к, оп. 1, а.е. 1, л. 83; ф. 293 к, оп. 1, а.е. 1, л. 6–7, 26, 90; ЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 768, л. 20, 84; Велев, С. Златна книга…, 431–438; Из архивата на Найден Геров. Т. 1–2, 1911–1914; Документи за българската история. Архив на Найден Геров. Т. 1–2, 1931–1932; БВИ, с. 330; Шишков, Cm. H. Пловдив в своето минало и настояще. Пловдив, 1926, с. 432; Светлина, № 11, 1891, с. 19; БВИ, с. 330. (М. Тодоракова)