Дарител е КРАЧУН ИВАНОВ (ИВАНОВИЧ) (краят на 18. век – неизв.) – търговец. Роден в Тетевен, преселва се в Крайова (Румъния) след кърджалийското нашествие в родния му град през март 1801 г. В началото работи като градинар, след това се занимава с търговия и кредитна дейност и натрупва значително състояние. Един от видните стопански дейци в Крайова, ктитор и епитроп на редица църкви в града, той поддържа стопански връзки с много градове и области в Европа. През 1832 г. основава училище при църквата “Св. Илия”, член е на комитета за неговото построяване, за което му се изказва благодарност с княжески указ.
През 1856 г. Кр. Иванов изпраща чифт църковни одежди и 1000 турски гроша за църквата в родния си град Тетевен. Половината от сумата е предназначена за закупуване на книги, които да се дарят на бедни деца от негово име. Другата половина от средствата определя за покупка на дрехи на бедни жители от града.
През август 1856 г. дарява 7500 гроша, с които е закупена къща в Тетевен. В нея е уредено Девическото училище, което по волята на дарителя получава името “Крачуново училище”. Кр. Иванов осигурява пособия и книги, необходими за обучението. По-късно изпраща още 200 жълтици, с лихвата от които да се покриват нуждите на училището. С цел да осигури редовни приходи и момичетата от града да получават образование “без никаква плата”, той закупува за 800 жълтици дворно място и сграда на два етажа – дюкяни в Крайова, ул. “Липскани” № 39 и “Копертари” № 46. С дарителски акт от 5 март 1857 г. училището в Тетевен става техен собственик.
Имотът се управлява от училищното настоятелство до 1916 г. За периода 1914–1917 г. наемател е Макс Мизос, който изплаща задълженията си до 23 апр. 1916 г. През 1921 г. дюкяните, заедно с всички български имоти в Румъния, са секвестирани.
На 7 окт. 1931 г. Българското комисарство по репарациите и училищното настоятелство в Тетевен правят безрезултатни постъпки пред администраторите на секвестираните имоти в Румъния за освобождаване на сградата от секвестъра. През 1932 г. настоятелството упълномощава Григор Д. Зановски да стопанисва имота от негово име и за негова сметка. Сградата е вече полуразрушена, запусната и със задължения към Румънската държава и общината в Крайова. След вдигането на секвестъра, на 26 окт. 1935 г. Г. Зановски дава дюкяните под наем до окт. 1938 г., с годишен наем 46 хил. леи. Получаваните средства използва за заплащане разходите по делото за вдигане на секвестъра, за ремонт и данъци. От 1938 г. сключва нов договор за наем в размер 30 хил. леи годишно. До този момент Тетевенското настоятелство не получава никакъв доход и през 1938–1939 г. търси съдействието на МВнРИ и Българската легация в Букурещ за връщане на имота. Тъй като средства не постъпват и волята на дарителя не може да бъде спазена по отношение целта на дарението, на 31 дек. 1942 г. Тетевенският общински съвет решава да ликвидира имота чрез продажба, да закупи друг или да построи нова сграда.
Други данни за фонда не са открити.
НазадЦДА, ф. 327 к, оп. 1, а.е.1032,1–48; Тетевенски вести, № 63–19, 1 февр. 1928; № 277, 5 окт. 1943; Пашев, Г. Златна книга…, 310–313; Стойчев, Д. Тетевен. Минало и днес. С., 1924, 61–63; Тетевен. С., 1977, 49–53; Трайков, В., Н. Жечев. Българската емиграция в Румъния XIV век – 1878. С., 1986, с. 182, 289, 319–320. (М. Тодоракова)