Дарител е МЕТОДИЙ, митрополит ОХРИДСКИ И ПРЕСПАНСКИ (светско име Методий Щерев) (1866 – 10 дек. 1909) – висш духовник. Роден в с. Зарово, Солунско. Постриган за монах в Рилския манастир. Възпитаник на Московската духовна семинария (1891–1892). Учител в Духовната семинария при Българската екзархия в Цариград. Председател на църковната община в гр. Кавадарци (1894–1895) и в Кукуш (1895–1897). През дек. 1897 г. е ръкоположен за Охридски и Преспански митрополит. Член на Екзархийския съвет на Св. синод. Участва активно в борбата за утвърждаването на българския език и духовното ръководство на Българската екзархия над българското население, останало извън пределите на свободното княжество. Отпуска безлихвени заеми за строеж на български училища на повече от 60 села в Охридско, Преспанско, Ресенско и Демир хисар. Умира в Охрид.*
В завещанието си от 1 ян. 1909 г. определя за изпълнител на последната си воля Българската екзархия, която да се разпореди с неговото движимо и недвижимо имущество, както следва: завещава 1300 наполеона, с които да се учреди фонд на негово име. Лихвите на фонда да служат за издръжка в някоя семинария на двама ученици (един от Охридската и Преспанската епархия и един от с. Зарово). Стипендиантите да встъпят в духовно звание. Митрополит Методий дарява 200 наполеона и полагаемата му се част от недвижимите семейни имоти (къщи и ниви) в с. Зарово на общината за изграждане на училище или, ако няма нужда от такова, средствата да се внесат в банка и от лихвите да се издържа един ученик от селото в някоя гимназия. Оставя значителни суми на църковната община в Охрид за строеж на две училища, на църквите в Охрид, както и на 8 свещеници от същия град, на 45 свещеници от Охридско и Струмишко, на свещеници от Голяма и Мала Преспа, на различни църкви, на бедни българи от с. Зарево.
Като изпълнител на завещанието Българската екзархия се заема с разрешаването на споровете около наследството на митрополит Методий, връща дълговете му, изплаща всички завещани средства, раздава негови вещи на лица и църкви. Учредява два фонда.
ФОНД № 1 “МЕТОДИЙ, МИТРОПОЛИТ ОХРИДСКИ И ПРЕСПАНСКИ”
(за училището в с. Зарово, Солунско)
Съгласно волята на дарителя БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ учредява фонд с основен капитал 5191 лв., който да служи за строеж на българско училище. Тъй като сумата е недостатъчна, със съгласието на първенците на селото на 6 юли 1910 г. Българската екзархия решава парите да се внесат в БНБ, докато фондът нарасне до необходимия размер. Управлява се от Българската екзархия, а след 1915 г. преминава под управлението на Св. синод.
През 1913 г., в края на Балканските войни гръцки военни части опожаряват селото, избиват старите хора, а по-младите успяват да емигрират в България, където трайно се заселват. В следващите години, встрани от старото, се създава ново село под същото име – Зарово, но изцяло с гръцко население. Така фондът губи смисъла на своето предназначение.
ФОНД № 2 “МЕТОДИЙ, МИТРОПОЛИТ ОХРИДСКИ И ПРЕСПАНСКИ”
(при Св. синод)
Фондът се учредява от БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ с основен капитал 12 888 лв. Управлява се от Екзархията, а след 1915 г. – от Св. синод. През 1926 г. средствата на фонда се оставят на капитализиране. Това позволява основният капитал да нарасне, както следва: през 1931 г. – на 34 783 лв., през 1933 г. – на 106 612 лв. През 1934 г. Св. синод взема решение фондовете, учредени по завещанието на митрополит Методий, и фондът на йеромонах Методий Димитров (вж. “Йеромонах Методий Димитров” – фонд) да се слеят и да приемат ново име: “Методий, митрополит Охридско-Преспански и йеромонах Методий Димитров”. Така обединеният фонд през 1939 г. разполага със 130 361 лв., през 1945 г. – със 151 432 лв. От 1933 г. Св. синод започва да отпуска стипендии и помощи. През 1933 и 1935 г. стипендиите са в размер 8689 лв., през 1937–1939 г. са 4200 лв., а през 1940–1945 г. варират между 6200 и 5200 лв. През 1936 г. стипендиант на фонда е Никола Тодоров. През 1946 г. фондът прекъсва своята благотворителна дейност.
НазадЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а.е. 434, л. 45–50; а.е. 435, л. 1–280; а.е. 436, л. 1–230; ф. 791 к, оп. 1, а.е. 101, л. 1–5; а.е. 102, л. 53–58; а.е. 102, л. 53–58; Пашев, Г. Златна книга…, 386–387; Попстоилов, А. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно езиковедско изследване. C., 1979, с. 125; Български екзарх Йосиф I. Дневник. C., 1992. с. 855. (В. Николова)