Дарител е МАРИНА ИВАНОВА БОРОВА (17 юли 1869 – 10 септ. 1931 ) – домакиня. Родена в Габрово, в семейство на еснафи. Получава само начално образование. Омъжва се за заможния си съгражданин Иван К. Боров, но скоро остава вдовица с две малки деца. Обезпечена материално, се посвещава изцяло на своите синове и им дава солидно образование. По-големият, Койо Ив. Боров (23 септ. 1885 – 1916), завършва Априловската гимназия. Работи като банков чиновник в Ямбол и Нова Загора, след което заминава за Нанси, Франция, за да учи химия и индустрия. През 1912 г. прекъсва следването си и се завръща в България, за да участва в Балканските войни (1912–1913). По време на Първата световна война (1915–1918) изчезва безследно при боевете край Битоля. По-малкият син – Минчо Ив. Боров (12 март 1889 – 5 окт. 1916), завършва III клас на Априловската гимназия и постъпва юнкер във Военното училище в София. Продължава образованието си в Лайпциг, където следва финанси и търговия. При обявяване на Балканската война се завръща и участва в нея и в Междусъюзническата война. Мобилизиран по време на Първата световна война, пада убит край Битоля.
Фонд № 1 “МАРИНА, КОЙО И МИНЧО БОРОВИ”
(при Априловската гимназия)
За увековечаване паметта на своите синове, на 12 ноем. 1923 г. М. БОРОВА дарява на Априловската гимназия 5 хил. лв. за образуване на фонд на тяхно име.
Лихвите са за закупуване в началото на всяка учебна година на книги и учебни пособия на най-бедните и прилежни ученици от гимназията.
През годините капиталът на фонда нараства. Към 15 септ. 1928 г. достига 7575 лв., към 4 юли 1939 г. – 10 115 лв., към 1 ян. 1948 г. – 10 146 лв. Приходите се използват по предназначение. След 1944 г. очевидно се възприема практиката вместо да се купуват учебници и книги, парите да се дават на ръка на нуждаещи и отличили се ученици. В края на 1945 г. са броени 432 лв. на Койо Ц. Коев, през юли 1947 г. – 639 лв. на Марийка Т. Иванова, през юли 1948 г. – 430 лв. на Пею К. Караколев, през юни 1949 г. – 114 лв. на Нено С. Савов. През 1950 г. средствата на фонд “Койо и Минчо Борови” се вливат в държавния бюджет.
ФОНД № 2 “МАРИНА, КОЙО И МИНЧО БОРОВИ”
(при МНП)
На 20 юни 1931 г., в последните месеци от живота си М. БОРОВА завещава значителна част от имуществото си за народополезни цели. Дарява на православното християнско братство “Покров Пресвета Богородица” и на Женското благотворително д-во “Майчина грижа” в Габрово по 5 хил. лв. Но най-щедра отново е към най-бедните възпитаници на Априловската гимназия. За тяхното подпомагане оставя 2 къщи в Габрово, 2 ливади от общо 20 дка в околността, ценни книжа и златни вещи на обща стойност около 450–500 хил. лв. Нейната последна воля е те да се продадат, а получената сума заедно с влога ѝ в БТБ и неполучената до смъртта ѝ пенсия да се предадат на МНП. С тези пари при Министерството да се образува фонд “Марина, Койо и Минчо Борови”. Годишната лихва е предназначена за стипендия на най-бедния ученик с примерно поведение и успех най-малко “много добър”, който е роден в Габрово и е завършил I гимназиален клас на Априловската гимназия. Стипендията му се отпуска до завършване на гимназиалния курс, а ако има желание и продължи да учи – до получаване на висше образование, след което тя се дава на друг ученик. В случай че поведението на стипендианта престане да бъде примерно, има слаба срочна оценка по някой предмет или средният му успех падне под “добър”, спечели друга стипендия или напусне училище, стипендията му се отнема. Избора на стипендианта възлага на учителския съвет при гимназията.
На 24 окт. 1931 г. МНП приема завещаното от М. Борова имущество и на 25 март 1932 г. със заповед учредява фонда.
Оказва се обаче, че липсват нотариалните актове на недвижимите имоти, което забавя процедурата по продажбата. Но и след приключване на юридическите формалности по издаване на нови, проведените няколко търга не дават резултат. Междувременно новият регулационен план на Габрово предвижда отчуждаване на част от двора и от самите къщи. Поради тези причини е взето решение къщите да се дават под наем, а приходите да отиват в полза на фонда. В крайна сметка неговият капитал се формира от завещания банков влог в размер на 26 276 лв., получените от търга на ценностите 36 200 лв., от ежегодната продажба на тревата от ливадите, от наемите от къщите, а след отчуждаването и събарянето им – от обезщетенията. Към 1 ян. 1935 г. в пари фондът разполага със 114 317 лв., към 1 ян. 1939 г. – с 354 946 лв., към 1 ян. 1944 г. – с 536 441 лв., към 1 ян. 1947 г. – с 666 200 лв. По всяка вероятност разходването на лихвите за стипендия започва от есента на 1939 г. Първоначално тя е само една, от 1942 г. стават две (на Ангел Раев и Никола Казасов), а от 1943 г. – три.
Фонд “Марина, Койо и Минчо Борови” преустановява съществуването си през 1948 г., когато се влива в държавния бюджет.
НазадДА–Габрово, ф. 150 к, оп. 3, а.е. 47, л. 1–26; а.е. 50, л. 46–53; оп. 4, а.е. 27, л. 45; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 241, л. 1–30; оп. 7, а.е. 70, л. 1–438; а.е. 463, л. 280–293; Изв. ГНБ, № 28, 10 септ. 1932; № 28, 9 юли 1937. (К. Анчова)