Дарител е ЯКИМ БОЖИНОВ ЗАПРЯНОВ (1882 – неизв.) – учител, общественик. Роден в с. Сарамурово, Солунско. Начално образование получава в с. Бугариево, Солунско, а средно – в Солунската мъжка гимназия (1905). Учител в Македония (1905–1912) и активен участник в Македонското националноосвободително движение. След Междусъюзническата война (1913) се преселва в България. Учител (1914–1918) и кмет (1918–1920) в с. Ясъ кьой, Гюмюрджинско. След окупацията на Западна Тракия от гърците се заселва в Хасково и е упълномощен да представлява македонската емиграция пред българските власти. Учител (1922–1937) в с. Деве дере (дн. Камилски дол), Кърджалийско, където създава основно и вечерно училище и трапезария за бедни ученици. Съпругата му Мария Божинова (1882, с. Юнчийто, Солунско – 25 юли 1938) е учителка. Съпричастна към националноосвободителната борба на българите в Македония, по време на Илинденско-Преображенското въстание попада в Солунския затвор. След преселването в България до пенсионирането си тя продължава да учителства.
След смъртта на съпругата си Я. Божинов решава “спестеното от нас при несгодите в живота на учителя през време на службата ни да го дам пак в полза на учащите се деца, за просветата на които работихме цял живот”. На 10 юли 1939 г. прави своя “скромен учителски дар” от 70 хил. лв. в облигации от БДЗ (1923) за образуване при МНП на фонд на името на съпругата му и на негово име. Волята му е годишните приходи от фонда да се разпределят на три. Едната част от 20 % е за капитализиране. Другата, в размер на 50 %, е за основните училища в кв. “Надежда” в Пловдив. Тя е предназначена за подпомагане с дрехи, обувки и учебни пособия на бедни, прилежни и с примерно поведение ученици и ученички, чиито родители са родени в селата Юнчийто, Сарамурово и Бугариево, Солунско. Останалите 30 % от годишния приход са за награди, връчвани по решение на учителските съвети в края на учебната година на отличилите се по “родознание” трима ученици от споменатите села, завършващи прогимназия или гимназия в Пловдив.
Фондът е учреден със заповед от 14 авг. 1939 г. на МНП, което поема управлението му. Към 1 ян. 1944 г. той възлиза на 83 717 лв., към 1 ян. 1947 г. – на 93 888 лв.
Ликвидиран е през 1948 г., когато фонд “Завещатели и дарители” при МНП се влива в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 231, л. 1–26; а.е. 458, л. 33–36. (К. Анчова)