Дарител е ИЛАРИОН, митрополит СЛИВЕНСКИ (светско име Григор К. Арабаджиев) (8 февр. 1870 – 13 март 1939) – висш духовник, общественик, културен деец. Роден в Севлиево. Учи в родния си град и в Богословското училище в Търново. След завършването му (1891) учителства три години в класното училище в Севлиево. През 1894 г. постъпва като стипендиант в Киевската духовна академия, която завършва през 1898 г. с научна степен “кандидат на богословието”. Учителства в Казанлъшкото педагогическо училище (1899–1903). През 1904 г. е ръкоположен за йеродякон и е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. По предложение на екзарх Йосиф I става ректор на Цариградската духовна семинария (1908). В периода 1910–1917 г. отново заема длъжността протосингел на Сливенската митрополия. На 25 ноем. 1917 г. е ръкоположен за Велички епископ. От 11 юни 1922 г. до смъртта си е Сливенски митрополит. Развива активна книжовна и обществена дейност. Издава сп. “Православен мисионер” (1902–1912) и съчинения с религиозно-патриотично съдържание. Председател е на Ученолюбивото д-во “Отец Паисий”, Казанлък, и на д-во “Червен кръст”, Сливен. Носител на “Народен орден за гражданска заслуга” III степен; на орден “Св. Александър” II степен; на два кръста на Червения кръст – българския и руския. Умира в Сливен.
През 1912 г. в Севлиево е основано Благодетелно д-во “Св. св. Безсребърници Козма и Дамян”, което си поставя за цел да построи и поддържа в града приют за “престарели, бездомни, недъгави и неспособни за работа” граждани. Средствата за приюта се набират от членски внос и дарения на граждани на Севлиево и на севлиевци, живеещи в други градове на страната. През пролетта на 1931 г. дружеството започва строежа. За целта то разполага с 54 хил. лв. и 1/2 къща, подарена от Димо А. Маргаритов, на стойност 20 хил. лв. Като дарение са предоставени и част от строителните материали, а Севлиевската община отстъпва безвъзмездно 6 дка място за изграждане на приюта. След изчерпване на наличните средства строежът спира, а сградата остава недовършена. Разбрал за затрудненията на съгражданите си, Сливенският митрополит Иларион решава да подкрепи тяхното хуманно дело. С писмо от 25 юни 1932 г. до Благодетелното д-во “Св. св. Безсребърници Козма и Дамян” той поема грижата за довършване на зданието със свои средства. За свой пълномощник, който да ръководи строежа и да контролира изразходването на средствата, митрополит Иларион определя племенника си архитект Захарий Илиев. През 1933 г. сградата е окончателно завършена и на 10 септ. с.г. е осветена тържествено от самия дарител. Дарението на митрополит Иларион е на стойност 230 хил. лв*. По решение на членовете на д-во “Св. св. Безсребърници Козма и Дамян” старопиталището е наречено на името на своя благодетел. Митрополит Иларион е обявен и за почетен председател на дружеството.
Старопиталище “Митрополит Иларион” има 10 стаи, кухня, пералня и сервизни помещения. През 1938 г. е построена и консервна работилница, която преработва зеленчука от старопиталищната градина. За обзавеждането му постъпват значителни суми от щедри дарители. По 5 хил. лв. даряват С. Бояджиев, Б. Кантарджиев, Хр. Дипчиков, сдружението на обущарите, на железароколарите, на питиепродавците. Анонимен дарител купува 20 легла и 20 нощни шкафчета. С паричната помощ на Никифор Коев е изкопан кладенец за питейна вода и т.н. Към старопиталището са създадени и два дарителски фонда, а именно: “Донка Ст. Павкова” с капитал 1057 лв. и “Мария и Атанас Гунчеви” с капитал 6030 лв. Лихвите им се използват за издръжка на приюта. През 1934 г. в дома са настанени 6 възрастни мъже и жени, през 1938 г. – 9, през 1939 г. –13 души. През 1935 г. старопиталището става член на съюза “Обществена подкрепа”. Издържа се от Благодетелно д-во “Св. св. Безсребърници Козма и Дамян”, от дарения, от средства, отпускани от Севлиевската община и от областната служба за обществено подпомагане.
Проявите на благотворителност на митрополит Иларион са много и разнообразни. Той дарява средства за основаване на следните фондове.
ФОНД № 1 “МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН”**
(при Св. синод)
Дарението е в размер на 15 хил. лв. Фондът е основан през 1936 г. и се управлява от Св. синод. Лихвите му се капитализират през цялото време, като капиталът на фонда се променя така: към 31 дек. 1939 г. е 17 881 лв., към 31 дек. 1945 г. – 24 165 лв. Не е известна целта на фонда.
ФОНД № 2 “МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН”
(при училищното настоятелство в Севлиево)
Вероятно фондът е основан в началото на 30-те години. Целта му е крайно бедни, но трудолюбиви и с добро поведение ученици от основните училища в Севлиево да се подпомагат с учебници и др. Към 1 ян. 1943 г. капиталът на фонда е 15 хил. лв.
ФОНД № 3 “МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН”
(при ч-ще “Развитие” в Севлиево)
Фондът е основан в началото на 1932 г. с дарение от 10 хил. лв. Целта му е да служи за поддържане на читалищната библиотека. Капиталът му нараства и възлиза съответно на 13 100 лв. към 31 дек. 1933 г., на 17 хил. лв. – към 31 дек. 1942 г. Това са последните данни за фонда. Митрополит ИЛАРИОН прави и дарение на книги за читалищната библиотека.
ФОНД № 4 “МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН”
(при училищното настоятелство в Сливен)
Фондът е с капитал 10 хил. лв. Основан през 1927 г. Вероятно целта му е да служи за подпомагане на бедни деца от началните училища в града.
Голямо дарение от над 100 хил. лв. митрополит ИЛАРИОН прави за построяване на църква при Сливенските бани. С лични средства той подпомага ученическата трапезария в Сливен и други благотворителни учреждения.
НазадЦДА, ф. 264 к, оп. 6, а.е. 88; ф. 791 к, оп. 1, а.е. 61, а.е. 102; ф. 177 к, оп. 7, а.е. 121, л. 345; Старопиталище “Митрополит Иларион” при Благодетелното д-во “Св. св. Безсребърници Козма и Дамян” в гр. Севлиево. – Обществено подпомагане, 1935, № 7–8,12–14; Благодетелно д-во “Св. св. Безсребърници Козма и Дамян” в Севлиево – Изве. на съюза “Обществена подкрепа”, 1939, № 2–3,15–16; Развитие, № 14, 4 юни 1932; № 1, 16 ян. 1943; Александров, Н. 50 години от смъртта на приснопаметния сливенски митрополит Иларион (1939–1989). – Духовна култура, 1989, № 4, 14–20. (Д. Гоцева)