Дарител е МЕЛЕТИЙ, митрополит СОФИЙСКИ (светско име Спасов) (1832 – 6 май 1891) – висш духовник, общественик, книжовник. Роден в Струмица. Приема монашество през 1851 г. в Зографския манастир. Завършва Духовната семинария в Атина и две години учи в тамошния университет. По-късно заминава за Берлин, където слуша лекции по теология. Следва в Духовната академия в С. Петербург. В периода 1866 – 1869 г. се занимава с книжовна дейност в Киприяновския манастир, Бесарабия. През 1872 г. е ръкоположен за Софийски митрополит. Заподозрян от турските власти, че укрива четници от четата на Хр. Ботев, през 1876 г. е принуден да търси убежище в Българската екзархия в Цариград. След Освобождението (1878) се връща в България и отново поема епархията си. Участва в организирането на Кресненско-разложкото въстание (1878–1879). Депутат в УНС (1879). Един от основателите на Народната библиотека в София, на която подарява ценна сбирка от ръкописи и старопечатни книги. Дописен и редовен член на БКД (дн. БАН). През 1883 г. е интерниран за политическа дейност в Рилския манастир. Огорчен и болен, в последните години от своя живот се заселва в Кюстендил. Заминава на лечение в Кайро, където умира.
Завещанието си митрополит Мелетий прави през февр. 1890 г. След като е приведено в изпълнение, Българската екзархия предава на Св. синод сумата по него и фондът е образуван на 27 юни 1895 г. Според т. 14 от завещанието, след като се изпълнят останалите клаузи, би трябвало да останат 97 540 лв. Тази сума митрополит Мелетий завещава на Св. синод. Освен това той оставя на негово разположение и срочно свидетелство за 11 523 лв., с условие от лихвите да се ползва, докато е жива, сестра му Екатерина Спасова.
Размерът на средства, получени реално от църквата, съществено се различава от волята на дарителя, фондът е учреден с капитал от 70 665 лв. Сестрата на митрополита е недоволна от завещанието и заедно с другите наследници се опитва да го оспори. Според спогодба с роднините църквата изплаща на наследниците 35 хил. лв., а те се отказват от претенции върху движимите и недвижимите имоти на дарителя. С редовен търг, състоял се на 21 юли 1905 г., е продаден парцелът, оставен от митрополит Мелетий. Получената от продажбата сума 23 692 лв. се прибавя към капитала на фонда. Към него са добавени още 1050 лв. (1919) и 811 лв. (1925) от други две дарения на митрополита. Капиталът на фонда към 1 ян. 1922 г. възлиза на 123 172 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 355 264 лв., към 1 ян. 1945 г. – на 410 798 лв. Вложен е в ценни книжа.
Човек с висока култура, автор и преводач на богословски трудове, митрополит Мелетий желае с част от годишните лихви да се дава една стипендия на българин от Струмица. Изискването към стипендианта е, след като завърши образованието си, да стане свещеник в града или на друго място в Македония. Друга част от приходите са предназначени за издаване на литература с “вероизподно и нравствено съдържание”. Дарителят желае върху корицата да се отбелязва, че е издавана със средствата на фонда.
Фондът се управлява от Св. синод. Не е известно откога започва да се изпълнява волята на дарителя. Със средствата на фонда през 1897 г. е издаден трудът на митрополит Мелетий “Длъжностите и правата на свещениците”, а през 1911 г. – книгата на Ганчо Пашев “Християнското семейство”. По решение на Св. синод от 1 дек. 1909 г. се предоставят 2 хил. лв. на Юбилейния комитет за честването на 100 години от рождението на Иларион Макариополски. С тези средства и със сумата от 3 хил. лв., отпусната от фонд “Панарет Рашев” през 1912 г., излизат трудовете на Милан Радивоев: “Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макариополски)”, “Търновский митрополит Иларион (Макариополски)”. За публикуване на съчинения с богословско съдържание през 1911 и 1912 г. се отпускат по 4–6 хил. лв. годишно, фондът предоставя и стипендии за Софийската духовна семинария. В периода 1916–1921 г. за тази цел се предвиждат по 600–1200 лв. годишно. Инфлационните процеси през 20-те години правят средствата недостатъчни за изпълнение на дарителската воля. Ето защо на свое заседание от 20 апр. 1926 г. Св. синод взема решение годишните приходи на повечето дарителски фондове да се капитализират. Сред тях е и фондът “Митрополит Мелетий”. Едва през 1934 г. от него отново започват да се отпускат стипендии и помощи на учащи се. В периода 1934–1945 г. фондът ежегодно предоставя по 8200–23 хил. лв. за тази цел. Сред стипендиантите в Софийската духовна семинария са Георги Константинов, Александър Георгиев, Аспарух Стоянов. Предоставят се и парични помощи за учащи се в светски учебни заведения. През 30-те години фондът не финансира издаването на книги. Прекъсва благотворителната си дейност през 1946 г.
НазадНА–БАН, ф. 10 к, оп. 1, а.е. 13; а.е. 30, л. 20; а.е. 58, л. 28; ф. 144 к, оп. 1, а.е. 84, л. 5–6; ЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 101, л. 5; а.е. 102, л. 53–58; ЦИАИ, ф. 2, оп. 10б, а.е. 164, л. 2–5; Църковен вестник, № 48, 4 дек. 1909; Велев, С. Златна книга…, 166–170; Йорданов, В. Дарители…, 142–145; БВИ, с. 410. (Р. Стоянова)