Дарител е ПАНАРЕТ РАШЕВ, митрополит ПОГОНИАНСКИ (светско име Панайот или Петър Йоаниди Рашев) (1808 – 21 март 1887) – висш духовник, участник в църковнонационалното и просветното движение. Роден в Търново. Баща му Пенчо Рашев е кожухар и един от влиятелните и заможни българи. Учи в гръцко училище в родния си град, след което е пратен да продължи образованието си в Букурещ. Завършва лицея “Св. Сава” на издръжка на тогавашния управител на Влашко принц Александър Гика. Получава висше образование в Атина и Париж. През 1838 г. е придворен учител в Букурещ. По настояване на търновци, през 1840 г. се връща в града и учителства в гръцкото училище, а през 1841–1845 г. – в Гръцкото патриаршеско училище в Цариград. Приема духовен сан през 1845 г. и остава на служба в Цариградската патриаршия. Като Погониански митрополит, през 1854–1863 г. управлява имотите на Патриаршията в Румъния. Попаднал в средата на българската колония, митрополит Панарет дейно се включва в различните ѝ инициативи. След 1866 г. скъсва отношенията си с Цариградската патриаршия, официално се обявява за български духовник и се включва в борбата за национална църква и просвета. Един от основателите и най-активните дейци на Българската добродетелна дружина. През 1876 г. е председател на Българското човеколюбиво настоятелство. Почетен член на БКД (дн. БАН).
Още приживе митрополит Панарет Рашев прави щедри дарения за българската просвета и култура. Той предоставя 10 хил. австрийски жълтици на Търновската община за откриване на българско духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец, поддържа ученици и студенти, подарява книги на училищата в родния си град и др. Умира в Букурещ. Тленните му останки са пренесени в Търново и погребани в преддверието на църквата “Св. св. Константин и Елена”. Награждаван е с ордените “Св. Ана” II степен, “Св. Александър” II степен и др.
С негови средства се образуват два благотворителни фонда.
ФОНД № 1 “МИТРОПОЛИТ ПАНАРЕТ РАШЕВ”
(при Св. синод)
Образуван е въз основа на завещанието на митрополит ПАНАРЕТ РАШЕВ, изготвено и заверено в Българското дипломатическо агентство в Букурещ през юли 1886 г. За изпълнители са определени Евлогий Георгиев, д-р Георги Атанасович, Стати Станкович и Йордан Хаджидимитров. Те срещат редица трудности при привеждането в известност на имуществото и разпределението на сумите, което отлага образуването на благотворителния фонд. През 1890 г. изпълнителите на завещанието по съдебен път канят роднините на митрополита да получат наследството си и да подпишат декларация, че признават завещанието. Делото се гледа от Русенския окръжен съд и решението му улеснява по-нататъшната работа по изпълнение последната воля на дарителя. По съдебен път се събират и вземания от длъжници на митрополита. През 1896 г. един от наследниците оспорва законността на завещанието и отново се стига до съд. През април 1897 г. изпълнителите на завещанието след много трудности успяват да представят пред МНП пълен отчет за дейността си, предават цялата документация и се освобождават от възложената мисия. На 31 март 1898 г. МС разглежда въпроса за дарението и с постановление от същата дата решава фондът да се управлява от Св. синод. МНП предава на Св. синод всички документи и преписки по завещанието, фондът е образуван през 1898 г.
Капиталът се изчислява на ок. 540 хил. лв. От тях 215 604 лв.* (в ценни книжа и в наличност) се намират в БНБ. Фондът се учредява с този капитал. Другите завещани средства са: 109 500 лв. в румънски ценни книжа на съхранение в Руското дипломатическо представителство в Букурещ, 125 хил. лв. в облигации в Азиатския департамент в С. Петербург; една воденица при с. Гебедже, Варненско, оценена на 87 145 лв. Изпълнителите на завещанието и най-вече Евлогий Георгиев многократно настояват да получат депозираните в Букурещ и С. Петербург ценни книжа, но така и не успяват. Св. синод, от своя страна, години наред прави официални постъпки за изтегляне на средствата, води преписка със Св. синод на Руската православна църква. Въпросът така и не получава разрешение. До 1915 г. лихвите от книжата се изплащат редовно. След тази дата не постъпват средства от тях. Недвижимият имот се дава под наем до 1912 г., когато е опожарен, фондът не получава обезщетение, тъй като воденицата не е застрахована. През 1926 г. мястото е продадено за 500 хил. лв., прибавени към капитала. Към 1 ян. 1927 г. фондът разполага с 936 236 лв., към 1 ян. 1931 г. – с 1 342 089 лв., към. 1 ян. 1939 г. – с 1 966 685 лв., към 1 ян. 1945 г. – с 2 461 670 лв. Средствата са вложени в ДЦК, облигации от общински заеми, срочни свидетелства.
Радетел за национална просвета и църква, митрополит Панарет желае лихвите да се използват по следния начин: 2/5 да се употребяват за стипендии на младежи – българи, желаещи да получат висше богословско образование в европейски православни държави; 2/5 да се дават като премии на преводачи и автори на духовни нравоучителни книги и на съчинения по история на Българската православна църква; 1/5 от лихвите да се капитализират. Кандидатите за стипендии и премираните съчинения да се посочват от Св. синод.
Фондът се управлява от Св. синод. Отпускането на сумите за целите, посочени от завещателя, вероятно започва веднага след образуването му. На заседание на Св. синод от 27 май 1903 г. се взема решение отредената част от лихвите на капитала за отпечатване на книги да се използва за издаване на Светото писание. За тази цел от 1906 до май 1922 г. са изразходвани ок. 110 хил. лв., които представляват 1/4 от сумата, изразходвана за цялото издание. Средства се предоставят и за отпечатване протоколите на Българския народен събор в Цариград от 1871 г., за хонорар на Марко Балабанов за книгата му за Гаврил Кръстевич. По решение на Св. синод през 1909 г. от фонда са отпуснати 3 хил. лв. на Юбилейния комитет за честването на 100-годишнината от рождението на Иларион Макариополски. Сумата се използва за издаването на книгите на Милан Радивоев: “Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макариополски)” и “Търновский митрополит Иларион (Макариополски)”.
Фондът издържа стипендианти в богословските факултети в Европа. Ежегодно се предоставят 5 стипендии за духовни лица, средства за пътни, за учебни пособия, такси и пр. В периода 1916–1921 г. отпусканата за тази цел сума възлиза на 11–12 хил. лв. годишно. Сред стипендиантите на фонда са йеродяконите Паисий, Борис и Софроний, следващи в Богословския факултет в Черновиц.
Обезценяването на националната валута след 1918 г. внася промени в изразходването на средствата. От 1927 до 1934 г. приходите се капитализират. След тази дата фондът подновява благотворителната си дейност. В периода 1934–1946 г. ежегодно се отпускат по 24–37 хил. лв. за стипендии в Софийската духовна семинария. Сред стипендиантите са Димитър Спасов, Атанас Атанасов, Атанас Сотиров, Александър Тонев. За премиране на автори и преводачи на богословска литература ежегодно се изразходват по 30–40 хил. лв. Фондът прекъсва благотворителната си дейност през 1947 г.
ФОНД № 2 “МИТРОПОЛИТ ПАНАРЕТ РАШЕВ”
(при училищното настоятелство, Търново)
Със завещанието си от 1886 г. митрополит ПАНАРЕТ РАШЕВ оставя 50 хил. лв. за подпомагане на началните училища в родния си град. Сумата е предадена от изпълнителите на завещанието и с нея е образуван фонд, носещ името на дарителя. Управлява се от училищното настоятелство в града. Според някои сведения на 2 април 1909 г. фондът разполага със 106 600 лв. На заседание на градския общински съвет от 1 юли 1909 г. се взема решение да се слеят фондовете за търновските училища, образувани от даренията на митрополит Панарет Рашев и на Силвестър Пенов, под общото име “Фонд на благодетелите на търновските училища”. По неизяснени причини решението не влиза в сила. В края на 1932 г. капиталът на фонд “Митрополит Панарет Рашев” възлиза на 275 950 лв. (в ценни книжа, срочни влогове и текуща сметка).
Данните за благотворителната дейност на фонда са оскъдни. През 1931 и 1932 г. училищното настоятелство отпуска 43 384 лв. за подпомагане на бедни ученици с храна, облекло и учебници. Средства от фонда са използвани и за издръжка на лятното летовище, уреждано от настоятелството в периода 1932–1939 г. В него на две смени почиват по 70 деца на възраст между 7 и 14 години. За 1935 г. са отпуснати 23 860 лв. за лятната почивка на бедни ученици. Вероятно суми от него са изразходвани и за покупката на място за летовището в с. Божковци, Тревненско. Други данни за фонда не са открити.
НазадНА–БАН, ф. 144 к, оп. 1 а.е. 84, л. 10, 21–22; ф. 10 к, оп. 1, а.е. 13, л. 2; а.е. 30, л. 20; ЦДА, ф. 327 к, оп. 1, а.е. 11, л. 3–7; ф. 791 к, оп. 1, а.е. 42, л. 513–516; а.е. 101, л. 5, 25; ЦИАИ, ф. 2, оп. 106, а.е. 164, л. 5–9; Общински в. “В. Търново”, № 20, 8 март 1933; Обществено подпомагане, 1935, № 19–22; Велев, С. Златна книга…, 97–110; БВИ, с. 495; Бележити търновци…, 135–136; Стателова, Е. Евлогий Георгиев…, 106–109; Дарителството във Великотърновския край. В. Търново, 2000, с. 61. (Р. Стоянова)