Дарител е НАНЧО ПЕНЕВ ПОПОВИЧ (1818 – 31 март 1883) – търговец. Роден в Шумен. Получава добро образование. Завършва българско и гръцко училище. Заема се с търговия и работата му върви успешно. През 1845 г. е принуден да напусне родината. Установява се във Влашко и се свързва с Христо Георгиев. От 1855 г. работи като управител и съдружник на различни мошии на братята Евлогий и Христо Георгиеви и е един от най-доверените им търговски агенти. Включва се в обществения живот на българската общност и става член на Добродетелната дружина. Последните 15 години от живота си прекарва в с. Падина, където умира. През 1895 г. тленните му останки са пренесени в Шумен.
Радетел за по-високо образование на българката, на 20 септ. 1882 г. завещава 20 хил. наполеона (400 хил. зл. лв.) на Шумен, като задължава училищното настоятелство с част от тях да закупи място в Пълнокладенчовата махала и да построи девическо училище, което да носи неговото име, а останалата част от средствата да се внесат в банка и от лихвите да се поддържа училището. За изпълнител на завещанието определя епитропия под председателството на Варненско-Преславския митрополит Симеон и още “трима честни лица – шуменци”. Надзора върху нейната работа поверява на Евлогий Георгиев.
На 10 юли 1883 г. епитропията се конституира. Освен митрополит Симеон, в нея влизат Митко Рачев, Илия Маджаров и кметът на Шумен, ако е “по народност българин и по вероизповедание православен”. От 25 юли с.г. епитропията поема ръководството на капиталите по завещанието. Към септ. 1888 г. те възлизат на 259 122 лв., съхранявани в БНБ, 152 624 лв. – вложени в различни учреждения и улица, и една магазия, оценена на 6810 лв., или всичко 418 556 лв. Поради допуснати нередности при управлението на капитала, Евлогий Георгиев приема предложението на епитропията – вместо да се строи нова сграда, да бъде откупено от общината построеното през 1884 г. учебно здание в Пълнокладенчовата махала. През 1889 г. срещу сумата от 90 хил. лв. училищното настоятелство се сдобива с едноетажно здание с 13 стаи и голям двор. Допълнително за обзавеждане са похарчени още 10 хил. лв. Започнало като трикласно, “Нанчовото” училище е открито през учебната 1890/1891 г. С присъединяването към него на I – III курсове на Общинското педагогическо девическо училище и на основание заповед на МНП, в началото на учебната 1891/1892 г. то се превръща в пълна девическа гимназия по образец на държавните и започва да се нарича Общинска и “Нанчова” девическа гимназия. Издръжката се поема от фонда и от държавата. Така през учебната 1896/1897 г. от фонда са изразходвани 26 373 лв., а държавата отпуска 39 703 лв. Поради растящия брой на ученичките (231 при откриването му, 496 през учебната 1894/1895) още от учебната 1894/1895 г. за нуждите му се използва и сградата на намиращото се в съседство основно училище.
Останалите във фонда 300 хил. зл. лв. носят всяка година лихва 21 хил. зл. лв., която Шуменската община внася в приход на държавното съкровище за издръжка на училището. През 1904 г. капиталът нараства на 555 хил. лв., към 30 юни 1930 г. – на 681 528 лв., към 1 септ. 1933 г. – на 1 251 336 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 1 195 201 лв., към 1 ян. 1944 г. – на 1,44 млн. лв., към 1 ян. 1948 г. – на 1,254 млн. лв. Намаляването на фонда след 1939 г. се дължи главно на отчисленията, направени за започнатото ново здание, както и за радиофицирането и ремонта на старата сграда на “Нанчовото” училище. През февр. 1939 г. XXIV ОНС разрешава за посочените цели да се вложат 180 хил. лв. от фонда. През 1942 г. са изразходвани още 281 582 лв., а през 1943 г. – 250 хил. лв., и т.н.
Фонд “Нанчо Пенев Попович” престава да съществува през 1948 г., когато средствата на фонд “Завещатели и дарители” при МНП се вливат в държавния бюджет.
НазадДА–Варна, ф. 75 к, оп. 1, а.е. 310, л. 25; а.е. 311, л. 154–164; Дн. на XXV ОНС, Ill р.с., 1942, кн. 2. Приложение, с. 8; ЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 601, л. 27; оп. 4, а.е. 260, л. 1–17; оп. 7, а.е. 89, л. 60, 234; Пръв годишен отчет на Общинската и “Нанчовата” девическа гимназия в гр. Шумен за учебната 1896/1897 г. Шумен, 1897, 1–49; Велев, С. Златна книга…, 83–84; Стателова, Е. Евлогий Георгиев…, 104–106. (К. Анчова)