Дарител е АТАНАС (НАСТЕ) СТОЯНОВ (1840 – 7 ян. 1914) – занаятчия, търговец, деец на църковнопросветното движение на българите от Македония. Роден в Крушево, Битолска околия (Македония), в бедно семейство. Едва 6-годишен остава сирак. За кратко посещава гръцко училище, но на практика остава без образование. Озовал се в Солун, извървява пътя от чирак-терзия през калфа до самостоятелен майстор. Трудолюбив, практичен и предприемчив, успява бързо да се замогне и издигне. В центъра е на всички църковнопросветни начинания на българите в Солун – откриването на българските църкви “Св. св. Кирил и Методий” и “Св. Димитър”, Мъжката и Девическата гимназия и др., като им оказва и материална подкрепа. През 1892 г. за 11 месеца е заточен. След опиянението от победния ход на българската армия по време на Балканската война (1912), погромът от 1913 г. го съкрушава и в началото на следващата година умира. Семейството му се преселва в България. Двама от неговите синове – д-р Георги Стоянов и д-р Антон Стоянов (лекари), участват в Балканските войни и в Първата световна война като санитарни офицери, а третият му син Константин Настев е войвода в борбите за освобождение на Македония, действащ български офицер, участник в Междусъюзническата и в Първата световна война, убит през 1917 г. при р. Черна.
На 16 окт. 1908 г. H. Стоянов завещава на Българската църковна община в Солун една къща за нуждите на централното основно училище в града. Условието, което поставя, е тя да брои 25 турски лири на Българската църковна община в родния му град Крушево (20 за тамошното българско училище и 5 за българската църква), а също да даде 5 турски лири на църквата “Св. св. Кирил и Методий” в Солун. Тъй като след войните и двата града остават извън пределите на България, НАСЛЕДНИЦИТЕ му (съпруга, синове и дъщеря) продават къщата и получената сума на 18 май 1925 г. предават на МНП за образуване на фонд, носещ името на Насте Стоянов. Следвайки духа на завета, те предлагат, когато капиталът нарасне на 50 хил. лв., всяка година от лихвите да се дава помощ на две бедни българчета – едното от Солун, а другото от Крушево, като с предимство се ползват “синове на родолюбиви родители, живели в тези градове до 1913 г.”. Те трябва да са ученици от столичните средни учебни заведения (за предпочитане професионални), да имат примерно поведение и поне много добър успех. Материалното състояние и родолюбието на родителите се удостоверяват от настоятелствата на Солунското, респ. Крушевското благотворително братство в София.
Фондът е учреден със заповед на МНП от 17 юни 1925 г. и се управлява от него. Началният му капитал е 40 294 лв. В годините той нараства, както следва: към 1 септ. 1933 г. е 82 407 лв., към края на 1939 г. – 137 414 лв., към края на 1944 г. – 162 262 лв., а през 1948 г. – 178 хил. лв.
Първа стипендиантка на фонда става внучката на Насте Стоянов – Лиляна Георгиева Стоянова – ученичка в V клас на Първа софийска девическа гимназия. Нейният баща, военният лекар Георги Стоянов, умира и оставя семейството си в безизходица. По решение на учителския съвет директорът на гимназията се застъпва за нея пред МНП и със заповед на министъра от 18 апр. 1931 г. ѝ е отпусната стипендия от 300 лв. месечно. След нея по предложение на Солунското и Крушевското благотворително братство стипендианти на фонда са студентът по медицина Александър Фиданов Трайков, Йордан Димитров Михайлов – ученик в Лесовъдния отдел при Държавното средно техническо у-ще “Цар Борис III”, и др. Най-вероятно стипендии от фонда се изплащат до 1946 г.
Фондът съществува до 1948 г., когато е ликвидиран заедно с останалите фондове при МНП поради вливането им в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 270, л. 1–27; а.е. 462, л. 64–74; ф. 847 к, оп. 6, а.е. 24, л. 22–23; ф. 264 к, оп. 1, а.е. 136, л. 122–123; Дн. на XXV ОНС, III р.с., 1942, кн. 2. Приложение, с. 8; Отчет на Крушовското културно-просветно и благотворително братство в София за дейността му през 1936 г. С., 1937. (К. Анчова)