Дарител е НИКОЛА РУСИНОВ (1852 – 7 дек. 1916) – занаятчия златар. Роден в Малко Търново. На 8-годишна възраст остава сирак и вуйчо му го отвежда в Цариград да учи златарство. Там усвоява тънкостите на занаята, замогва се, самообразова се, установява връзки с дейци от движението за църковна независимост, става член на д-во “Искра”, което издава в. “Зорница”. През 1915 г. се завръща в България и след продължително боледуване умира в Карлово.
Винаги милял за българщината, със завещание от 6 авг. 1907 г. Н. Русинов отделя 1/6 от движимите си имоти, пари и ценни книжа за създаване на фонд на негово име, който да се управлява от МНП. Лихвите са за издръжка на българските училища в Малко Търново.
Фондът е учреден със заповед на МНП от 4 апр. 1918 г. с капитал 15 875 лв. В течение на годините той постепенно нараства и към 30 юни 1930 г. възлиза на 21 853 лв., към 1 септ. 1933 г. – на 25 182 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 30 905 лв., към 1 ян. 1944 г. – на 36 847 лв., към 1 ян. 1948 г. – на 47 хил. лв. Лихвите му се използват за подпомагане на посочените училища главно чрез закупуване на учебници и учебни помагала за бедни ученици.
Фондът е ликвидиран през 1948 г., когато средствата от фонд “Завещатели и дарители” при МНП се вливат в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 253, л. 1–40; а.е. 423, л. 1–23; Дневници на XXV OHC, Ill р.с., 1942, кн. 2. Приложение, с. 8; Пашев, Г. Златна книга…, 394–396.
(К. Анчова)