Дарител е ПЕТЪР ЦОНЧЕВ ПЕНЧЕВ (8 ноем. 1867 – 22 септ. 1947) – лекар. Роден в Габрово. Първоначално образование получава в родния си град; през 1889 г. завършва Априловската гимназия. През същата година заминава за Русия, където учи медицина в Киевския университет с Априловска стипендия. Завръща се в България (1894) и постъпва войник в 1. артилерийски полк в Севлиево. Околийски лекар в Горна Оряховица (от 1895) и Габрово (от 1899). По здравословни причини напуска службата си през 1907 г. и през следващите години се занимава предимно с обществена дейност. Депутат от Демократическата партия във ВНС (1911); преподавател по професионална хигиена в Механотехническото у-ще “Д-р Василиади” и едновременно с това е учител-лекар в Априловската гимназия. През 1915 г. е началник на Военната болница в София. Участва в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1915–1918) като лекар, след което работи отново в Априловската гимназия. Председател на Македонското дружество в Габрово. През 1920 г. с помощта на родолюбиви габровци основава историко-географско д-во “Габрово” и музейна сбирка. През ноември 1922 г. се преселва в София, скъсва напълно с лекарската практика и се отдава на научна и обществена дейност. Историограф на Габрово, автор на многобройни публикации и на две монографични изследвания – “Из стопанското минало на Габрово” (1929) и “Из общественото и културно минало на Габрово. Исторически приноси” (1934). Възстановява Габровската дружба “В. Е. Априлов” в София (1926) и в продължение на 10 години е неин председател. Член на Върховния медицински съвет (1924–1931). За граждански и лекарски заслуги получава 5 ордена. По повод неговата 70-годишнина е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.
През 1935 г. П. Цончев подарява на Априловската гимназия 100 хил. лв. за основаване на фонд за бедни ученици, а на ч-ще “Априлов–Палаузов” – личната си библиотека от 1500 тома. Средствата са внесени на срочно свидетелство в БЗКБ – клон Габрово, и към гимназията е образуван фонд на негово име – “Петър Цончев”. Капиталът към 1937 г. възлиза на 110 336 лв., към 24 юли 1939 – на 112 553 лв., към 1945 г. – на 162 091, към 1948 г. – на 160 440 хил. лв., към края на 1950 г. – на 176 542 лв.
През 1936 г. от лихвите са предоставени помощи на Недьо Недев, Кунчо Вълев, Тодор Кантраджиев, Георги Раев и Цана Кочева на обща стойност 3900 лв. През учебната 1936/1937 г. помощи получават 8 ученици от IV до VII клас (общо 6 хил. лв.), през 1937/1938 г. – 10 ученици (3 хил. лв.), през 1938/1939 г. от фонда са изразходвани 6 хил. лв. за такси за летуване на 6 момчета и 6 момичета. В периода 1941–1945 г. ежегодно са отпускани по 4500 лв. на колонията “М. М. Табакови” за храна на бедни ученици от гимназията. През дек. 1945 г. от фонда са дадени помощи на Тодор Янков и Тодор Иванов; през 1946/1947 г. – на Славомир Сяров (3542 лв.); 1947/1948 г. – на Алипи Найденов (4500 лв.).
Фондът е ликвидиран в края на 1950 г., като средствата са прехвърлени в държавния бюджет.
◊ ◊ ◊
Голямо дарение прави и съпругата на П. Цончев – СТОЯНКА Д-Р П. ЦОНЧЕВА (15 ноем. 1879 – 1963) – домакиня, активна общественичка. Родена в Габрово, дъщеря на известния индустриалец Иван Калпазанов. Активно се включва в дейността на Женското благотворително д-во “Майчина грижа” и е негова дългогодишна председателка. За своите заслуги към дружеството е обявена за почетен член. По-късно живее в столицата. Умира в София.
На 11 март 1937 г. тя предоставя 250 хил. лв. на Априловската гимназия за построяване на здание при Соколския манастир, което да служи за лятна ученическа колония. Дарителката се надява манастирът да отпусне безплатно мястото за строежа и неговото ползване “в продължение на 99 години”.
По молба на учителския съвет при Априловската гимназия, на 23 март с.г. Ст. Цончева променя целта на дарението и го определя за построяване на гимнастически салон (“Дом за телесно възпитание”) и на музей в двора на гимназията в Габрово, “който музей и библиотеката на Априлов са плод на дългогодишен труд и грижи на многоуважаемия Ви съпруг г-н д-р П. Цончев”. Отделен паричен фонд не е образуван. На 23 апр. 1937 г. е избран строителен комитет в състав: директорът П. Тодоров, Д. Ташев – представител на родителско-учителския комитет, Петър Константинов – представител на учителския съвет, Добри Калпазанов – представител на директора. Технически съветник е арх. Никола Кретев.
Първоначално за извършване на строежа са подавани тайни оферти, но впоследствие е обявено явно наддаване. Строителният комитет с протокол от 23 авг. 1937 г. възлага поръчката на предприемача Иван Цоев Пенчев от Габрово. Основният камък на салона е положен на 10 окт. 1937 г. За ръководител на строежа от страна на дарителката е посочен арх. Пенчо М. Бонев от Габрово, технически ръководител е арх. Стефан Ц. х. Стойчев. Първоначално договорената стойност от 250 хил. лв. е увеличена от дарителката на 300 хил. лв. Салонът е построен и се използва и днес.
НазадДА–Габрово, ф. 150 к, оп. 3, а.е. 49, л. 1–45; а.е. 50, л. 6; оп. 4, а.е. 27, л. 65–66; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 310; оп. 7, а.е. 121, л. 69; 100 години народно читалище Ловеч. С., 1970, с. 244; Стефанова, М. Доктор Петър Цончев. – Музеи и паметници на културата, 1975, № 3, 40–42; Известия (Габрово), № 14, 3 апр. 1937. (М. Тодоракова)