Дарител е ПЕНЧО РАЛЧЕВ (неизв. – 1874) – търговец. Роден в Габрово. Известно време се занимава с чехларство и търговия. Заминава за Букурещ и започва търговия с недвижими имоти; построява хотел “Габровене” и купува чифлик в окръг Яломица, Румъния. Подпомага финансово Букурещкото българско училище. Умира в Букурещ.
Със завещание от 4 ян. 1874 г. П. Ралчев оставя на Габровското училище годишна рента от 100 дуката, гарантирана с ипотека върху една мошия, намираща се в окръг Яломица. За изпълнител на завещанието посочва Нику Калифаров. След смъртта на П. Ралчев неговите синове продават земята, а наложената върху нея ипотека остава в тежест на купувачите. Поради неизпълнение на поетите задължения по завещанието, през 1882 г. Габровското училище завежда дело пред Илфовския съд срещу новите собственици и синовете на завещателя, като иска да му се плати съответният на завещания приход капитал. На 5 март 1882 г. съдът осъжда купувачите да внесат в банка Caisse des depôts et consignations сумата 10 100 лв., лихвата от която да се изплаща ежегодно на Габровското училище. Решението е потвърдено и от Апелативния съд на 28 септ. 1882 г. До 1884 г. Габровското училище получава лихвите, възлизащи общо на 11 305 лв., чрез определения за пълномощник-настоятел Г. Кутов, а след това – чрез Евлогий Георгиев. След смъртта на Е. Георгиев (1897) лихвите не са теглени.
На 14 юни 1906 г. Мария П. Ралчеану – дъщеря на дарителя, оспорва дарението и завежда дело пред Илфовския окръжен съд срещу Габровското училище и МНП. Искът ѝ е за 42 320 лв., включващ капитала в размер на 10 100 лв. и съответните лихви след 1879 г. Мотивите на М. Ралчеану за обявяване на дарението за недействително са, че Габровското училище не е признато в Румъния като юридическо лице и не може да получава дарения от чужбина; въпреки изискванията на румънското законодателство, МНП не е поискало официално от румънското правителство разрешение да получи завещанието. Чрез МВнРИ и българското дипломатическо агентство в Букурещ букурещкият адвокат Вл. Атанасович е упълномощен от българска страна да защитава интересите на Габровското училище и Българската държава пред румънските съдилища. Делото се проточва, но междувременно Вл. Атанасович успява да събере полагащите се за предишните десет години лихви в размер на 5050 лв. Чистият остатък от този приход на стойност 4939 зл. лв. е преведен чрез МНП на Габровското училищно настоятелство с препоръка да ги използва съгласно волята на дарителя за поддръжка на училищата. От 1908 до 1 юли 1912 г. годишната лихва (ок. 480 лв.) е превеждана редовно, но след започването на Балканската война приходите не са теглени. Според наличните данни и след войните до 1925 г. заинтересованите институции в лицето на МНП и Габровското училище не са направили необходимите постъпки за тяхното получаване.
Със завещанието си П. Ралчев оставя 500 жълтици на църквата и на Българското благотворително дружество в Букурещ. Разделянето на тази сума трябва да се извърши по споразумение между настоятелствата на църквата и дружеството.
НазадДА–Габрово, ф. 5 к, оп. 3, а.е. 106, л. 4–5, 10, 12, 19, 32, 39, 44, 60, 66; ф. 589 к; ЦДА, ф. 176 к, оп. 19, а.е. 109, л. 1–179; ф. 177 к, оп. 1, а.е. 335, л. 35–149; ф. 327 к, оп. 1, а.е. 73, л. 1–67; Историческа справка, ф. 589, с. 2; Велев, С. Златна книга…, с. 473. (М. Тодоракова)