ФОНД № 1 “ПАМЕТНИК ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ”
(при МНП)
Фондът е създаден при МНП през 1912 г. с цел построяване на паметник на Л. Каравелов (1834–1879) – публицист, журналист, националреволюционер; председател на БРЦК, редактор на вестниците “Свобода” и “Независимост”. Не са установени данни кой е инициатор за създаването на фонда и как се формира основният му капитал от 3124 лв. Сумата е крайно недостатъчна и е оставена да се капитализира; нараства само от лихвите и към 1923 г. достига едва 5200 лв., към 1 апр. 1927 е 6494 лв., към 1 септ. 1933 г. – 28 572 лв., вложени в облигации и срочно свидетелство, към 28 ян. 1935 г. – 28 хил. лв.
ФОНД № 2 “ПАМЕТНИК ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ”
(при МНП)
По повод 50-годишнината от смъртта на Л. Каравелов при МНП се учредява фонд “Паметник на Любен Каравелов”. С окръжно от 17 дек. 1928 г. министърът на просвещението нарежда на определения за отбелязването ден – 2 февр. 1929 г., да се проведат във всички учебни заведения утра, сказки и вечеринки, чрез които да се запознаят учащите се и гражданството с живота, дейността и значението на Л. Каравелов. ПРИХОДИТЕ ОТ ТЕЗИ МЕРОПРИЯТИЯ трябва да се внесат най-късно до 1 март 1929 г. в БЦКБ по сметката на Министерството. Средствата на фонда са предназначени за издигане на паметник-бюст на Л. Каравелов в Борисовата градина.
Първата вноска в БЦКБ е направена на 7 февр. 1929 г. Постъпленията идват от основни училища, прогимназии и гимназии в цялата страна и към 1 ян. 1930 г. капиталът възлиза на 196 597 лв., а до 1 ян. 1931 нараства от лихвите на 207 184 лв.
Още през ноем. 1929 г. МНП назначава комисия за организиране на конкурс, проведен на 5 ноем. с.г. Представени са 15 проекта, но журито не одобрява нито един. Обявен е нов конкурс със срок за представяне на проектите 31 дек. 1930 г. Със заповед от 13 ян. 1931 г. МНП назначава комисията за провеждане на конкурса в състав: началникът на Отделението за културни учреждения и фондове Никола Балабанов, писателят Николай Райнов, скулпторът проф. Иван Лазаров, художникът Александър Божинов, Сирак Скитник и контрольорът по отчетността при Министерството.
В рамките на обявения срок в Държавната художествена академия са получени 10 проекта. Съгласно условията на конкурса, освен основната премия се предвижда отличаването с по 5 хил. лв. на още два проекта (гипсови бюстове), които остават собственост на МНП, за да ги подари на някое читалище в провинцията. Двата премирани от комисията проекта са “Бронз и гранит” на Жеко Спиридонов и “Каро” на скулптора Тома Делирадев. Като най-подходящ и с художествени достойнства е отличен бюстът под името “Витоша” на Андрей Николов, който получава и първата премия. На 29 ян. 1931 г. МНП сключва договор с него и му възлага изпълнението на целия паметник.
Окончателно изработеният паметник е приет от комисия на 8 юни 1931 г. Съгласно договора за изпълнение, от фонда “Паметник Любен Каравелов” са изплатени на автора 80 хил. лв. веднага след подписване на договора, 40 хил. лв. след поставяне на пиедестала и 40 хил. след окончателното довършване на паметника. Той е издигнат на Алеята на възрожденците в Борисовата градина.
Останалата неизразходвана сума е внесена на текуща сметка в БЗКБ. Към 1 ян. 1933 г. капиталът на фонда възлиза на 34 115 лв., към 1 ян. 1934 г. – на 45 715 лв.
Тъй като и двата фонда “Паметник Любен Каравелов” към МНП имат еднакво предназначение, те са слети със заповед на Министерството от 28 ян. 1935 г. Капиталът продължава да нараства от лихвите. Има данни за прехвърлени през 1939 г. към него на 35 хил. лв. от № 2 “МАКСИМ РАЙКОВИЧ”, 4 хил. лв. от ФОНД “X. ХР. МАТЕЕВ” и 1300 лв. от ФОНД “ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ”. Към 1 ян. 1939 капиталът, вложен в текущи сметки и срочно свидетелство, достига 93 572 лв., към 1 ян. 1944 г. – 117 711 лв., 1 ян. 1947 – 141 хил. лв.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
ФОНД № 3 “ПАМЕТНИК Л. КАРАВЕЛОВ”
(при СУ)
Фондът е създаден на 21 ян. 1904 г. към СУ. Първоначалният капитал от 353 лв. е натрупан по повод отбелязването на 25-годишнината от смъртта на Л. Каравелов. Повечето от средствата (282 лв.) са събрани от ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В СУ, останалата част – от учителите в училищата в Трън, Самоков и Етрополе. Капиталът на фонда нараства от лихвите и през 1909 г. възлиза на 428 лв., към апр. 1920 г. – на 694 лв., внесени в БНБ със срочно свидетелство за пет години с 5 % лихва.
Главницата на фонда към 5 юли 1947 г. е 2773 лв., вложени в БИБ – клон София, прехвърлени от ПСК съгласно постановление МНП. Фондът е ликвидиран през февр. 1952 г.
ДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 109, л. 3–12; ЦДА, ф. 177 к, оп. 2, а.е. 296, л. 1–66; оп. 4, а.е. 220, л. 1–40; а.е. 425, л. 1–27; а.е. 486, л. 67–68; оп. 7, а.е. 89, л. 30–31; Доклад до XIV OHC от Парламентарната комисия за изработване щатовете на чиновниците. T. 2. C., 1911, с. 283; Пашев, Г. Златна книга…, с. 453.
(М. Тодоракова)
Назад