Фондът се създава по инициатива на ВИСШИ СЛУЖИТЕЛИ НА МНП. С окръжно № 6068 от 14 авг. 1913 г. по повод откриването на учебната година министърът на просвещението П. Пешев обявява, че се създава фонд, който да служи за образованието на сираци на загинали учители по време на Балканските войни (1912–1913). “Нека първият ден на тия занятия бъде посветен на спомен за епичната война, която погълна толкова скъпи жертви. Между тях ония на учителството не заемат последно място…”. Министърът препоръчва да се изнасят сказки за тях, а портретите им да се поставят на видно място в училищата.
До края на 1913 г. Министерството преосмисля значението на начинанието и че всички сираци в страната се нуждаят от помощ. Ето защо техният кръг се разширява и се променя наименованието на фонда “Подпомагане образованието на сираците на загиналите през войните 1912 и 1913 година бедни български граждани от всички занаяти”. Той минава под управлението на МНП и влиза в обединения фонд “Завещатели и дарители”. За начален капитал служи сумата от 20 хил. лв., предвидена в бюджета на МНП за 1914 г. За увеличаване на фонда, с окръжно от 17 дек. 1913 г. министърът на просвещението кани всички учители и чиновници от неговото ведомство да отделят от заплатата си за дек. с.г. “кой колко намери за добре”. На призива се отзовават учители от цялата страна. Например учители и ученици от Роберт колеж в Цариград изпращат 312 лв.
През 1914 г. капиталът на фонда чрез дарения и субсидията на Министерството нараства на 34 640 лв. За увеличаването на фонда всяка година чрез бюджета на МНП се отпускат различни по размер суми. През 1918 г. фондът разполага със 137 хил. лв., с приход 36 275 лв., от които 30 хил. лв. са помощ от държавата. Към 1 ян. 1922 г. капиталът е 258 200 лв., към 1 ян. 1939 г. – 1 028 500 лв., които носят приход от 62 хил. лв., към 1 ян. 1942 г. – 1,167 млн. лв. и разходи 60 хил. лв., към 1 ян. 1948 г. – 1,720 млн. лв.
В бюджета за МНП за 1918 г. се предвиждат 300 стипендии за добиване на средно или специално образование в прогимназии, педагогически, търговски, земеделски и професионални училища. Условията са учениците да имат добър успех най-малко 3,5 и поведение 5, да са деца на загинали в Балканските войни и в Първата световна война, на инвалиди от тези войни и на бедни военнослужещи. Стипендиите да бъдат месечно в размер на 600 лв. (цяла стипендия) или 300 лв. (половин стипендия).
През учебната 1926/1927 г. XXIII ОНС разрешава кредит на МНП от бюджета в размер 28 300 лв. Между стипендиантите е ученик от Смесената прогимназия в Пирдоп. През учебната 1933/1934 г. са отпуснати средства за стипендии и помощи (между 500 и 1000 лв. месечно) на обща сума 51 хил. лв. на следните ученици и студенти: Ст. Гр. Спасов, Д. Н. Табаков, Н. Младенов, Т. Картарджиев, Н. Наумов, Н. В. Павлов, Ив. Зах. Илиев, Д. Боричев, В. Шиваров. През януари–декември 1939 г. на СУ са преведени 17 хил. лв. за стипендии. За учебната 1940/1941 г. от фонда са отпуснати 3 стипендии в СУ по следните специалности: романска и славянски филологии и история. Размерът на стипендиите е 700 лв. месечно. През 1944 г. са отпуснати 60 хил. лв. за помощи за сираци.
Фондът се закрива през 1948 г. с вливане на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 552, л. 47; а.е. 620, л. 47; оп. 4, а.е. 147, л. 39; а.е. 476, л. 75; а.е. 486, л. 75; Дн. на XVII ОНС, IV р.с., 31 зас., 18 дек. 1918, с. 317; Мир. № 3936, 9 юли 1913; Йорданов, В. Нашето просветно дело през войните (1913–1918). Материали за изучаване на учебното дело в България. № 4. С., 1925, 20–21, 126; Пашев, Г. Златна книга…, с. 318. (В. Николова)