Дарител е АНАСТАС ТОДОРОВ ИШИРКОВ (5 апр. 1868 – 6 апр. 1937) – учен, общественик. Роден в Ловеч. През 1891 г. със стипендия на МНП завършва история във Висшето училище (СУ), а след това – география в Лайпциг, където получава и докторат (1895). Специализира в Берлин (1896), Виена (1899) и Париж (1900). Доцент по география и обща етнография във Висшето училище в София (1898) и основател на Географския институт към него; извънреден професор (1903), редовен професор и титуляр на катедра Обща география и културно-политическа география (1909–1934), когато е освободен поради болест; декан на Историко-филологическия факултет (1910/1911, 1918/1919, 1920/1921 ) и ректор на СУ (1915–1916); от 1920 г. е преподавател по география в Свободния университет. Автор на десетки книги и сборници, статии и студии по български и чужди езици. Член на редакционните колегии на редица списания. Действителен член на БАН (от 1906), на Българския археологически институт и др. Председател на Българското географско дружество от създаването му през 1918 до 1934 г. Учен с международна известност, той е дописен член на редица научни дружества в чужбина. Член на българската делегация по сключване на мирния договор в Букурещ (1913). Изпълнява политически, културни и научни мисии на Българската държава в Германия и Швейцария по време на Първата световна война. Умира в София.
Макар професионалната му кариера да е свързана със столицата, той не прекъсва връзката с родния си град. Член е на Научния комитет за написване и отпечатване на поредицата “Ловеч и Ловчанско”. Финансово подпомага различни начинания по благоустрояването на Ловеч. През 1904 г. дава 100 лв. за строителство на читалищна сграда, през 1924 г. – 500 лв. за прокарване на жп линия Левски – Ловеч, през 1929 г. – 10 хил. лв. за обзавеждане старопиталището към Женското д-во “Благодетел”, през 1934 г. – 1000 лв. за камбанарията на църквата “Св. Богородица”, а през 1935 г. подарява на ч-ще “Наука” 958 тома с книги от библиотеката си, оценени на 50 хил. лв. На 16 дек. 1934 г. е обявен за почетен гражданин на Ловеч.
Най-голяма щедрост проявява към СУ. На 25 май 1933 г. прави завещание. Останал без преки потомци, заделя скромни суми за родствениците си. Основната част от своите спестявания, ценни книжа, вземания и др. предоставя на СУ. Посветил целия си живот на географската наука, той се разпорежда с тях да се основат два фонда за нейното развитие – фонд “Стипендия Анастас Иширков” (с 16/20 от капитала) и фонд за награда на студентски научни трудове по българска география (с 1/20 от капитала) и определя 2/20 за своето погребение и за надгробна плоча. За изпълнители на последната си воля определя ректора на университета, декана на Историко-филологическия факултет и един роднина*.
След смъртта на проф. Ан. Иширков те привеждат в известност материалното му състояние, разплащат се с близките и останалите средства предават на СУ. През 1938 г. фондовете са основани. Тяхното управление се поема от изпълнителите на завещанието.
ФОНД № 1 “СТИПЕНДИЯ АНАСТАС ИШИРКОВ”
Началният капитал на фонда възлиза приблизително на 900 хил. лв. На 11 май 1938 г. АС приема правилник за неговото управление. В съответствие с желанието на проф. АН. ИШИРКОВ приходите са за двугодишна стипендия на учещ в чужбина младеж, завършил география в СУ, с добра езикова подготовка за страната, в която отива. При липса на подходящ кандидат географ, специализацията може да се използва от възпитаници на университета с друга специалност – геология, класическа филология, българска история или финанси. Въз основа на доклад на преподавателите по география или по съответната специалност, изпълнителите на завещанието определят стипендианта.
През 1939 г. фондът разполага с 969 917 лв., през 1942 г. – с 1 024 520 лв., а през 1951 г. – с 1 006 510 лв. Подпомогнати от него, в чужбина специализират география Живко С. Гълъбов (Париж, 1938–1939), Игнат Игнатов Пенков (Виена, 1941–1943), Петър Георгиев Пенчев (Лайпциг, 1943–1944). Фондът поема университетските такси, разноските по пътуванията и стипендиите от 4050 лв. месечно, като на Игнат Пенков изплаща и разходите по отпечатване на докторската му работа “Поречието на р. Струма”.
ФОНД № 2 “ПРОФ. АНАСТАС ИШИРКОВ ЗА НАГРАДА НА СТУДЕНТСКИ НАУЧНИ ТРУДОВЕ ПО БЪЛГАРСКА ГЕОГРАФИЯ”
Фондът е създаден при Географския институт** и има начален капитал около 55 хил. лв. За неговото управление на 11 май 1938 г. АС приема правилник. Годишните приходи са предназначени за награда на студент, написал най-добрия труд по българска география. Изпълнителите на завещанието излъчват победителя по доклад на преподавателите по география.
През 1939 г. фондът притежава 68 194 лв., през 1944 г. – 74 487 лв., през 1951 г. – 78 487 лв. През 1941 г. наградата е връчена на Кирил Георгиев Кръстев (2800 лв.), а през 1943 г. – на Кирил Мишев Иванов и на Елена Владимирова Кънчева (по 3 хил. лв. на всеки).
За нуждите на Географския институт проф. АН. ИШИРКОВ оставя и цялата си библиотека.
Със завещаните 2/20 за погребението е учреден и фонд “Паметник Анастас Иширков”. Със средствата от него изпълнителите на завета поддържат гроба, отслужват панихиди, а през апр. 1941 г. по повод 4 години от неговата смърт е осветен паметникът му, дело на проф. А. Дудулов.
През 1952 г. фондовете, основани от проф. Ан. Иширков, престават да съществуват, а средствата им се вливат в републиканския бюджет.
НазадДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 106, л. 1–104; а.е. 107, л. 1–75; а.е. 131, л. 1–237; а.е. 154, л. 1–14; ГСУ, Офиц. отдел, 1937/1938. С., 1939,108–111; Пак там, 1938/1939. С., 1940, с. 82,106; Пак там, 1940/1941. С., 1942, с. 107; Пак там, 1941/1942. С., 1943, с. 143; Арнаудов, М. История на СУ…, с. 613; Алманах на СУ…, 241–245; Сб. в чест на Анастас Т. Иширков. По случай 35–годишната му професорска дейност. С., 1933, с. VII–VIII; ЕБ. Т. 3, с. 236; Дарителство и дарителски фондации… Законови актове…, с. 179; Пенков, И. Анастас Иширков. С., 1987, 1–64; Шейтанова, Г. Дарителството в Ловеч до средата на XX век. Ловеч, 1998, 93–94. (К. Анчова)