Дарители са НАСЛЕДНИЦИТЕ на Вена Цветанова Пупешкова (1890 –1946) – дъщеря на проф. Георги Николов Златарски, съпруга на Цветан Пупешков от Тетевен.
На 6 окт. 1947 г. УС на БАН разглежда на свое заседание писмото на наследниците на Вена Пупешкова, в което те предлагат на Академията сумата от 1 млн. лв. за образуване на фонд на името на проф. Георги Златарски (25 ян. 1854 – 9 авг. 1909) – геолог, действителен член на БКД (1884). Роден в Търново. Учи в Галатасарайския лицей в Цариград (1870–1872). Завършва естествени науки, специалност геология в Загребския университет (1880). Доцент (1895–1897), професор, титуляр на катедрата по геология (1897–1909), ректор на Висшето училище (СУ) (1897–1898, 1901–1902), декан на физико-математическия факултет на СУ (1903–1904). Член на редица чуждестранни академии и научни геологически дружества във Виена (1883), Москва (1886), Загреб (1886), Париж (1887), Белград (1900) и др. Автор на около 30 научни труда. Работи в областта на минералогията и стратиграфията. Проучва полезните изкопаеми, магматичните и метаморфните скали в България. Пръв председател на Българското природоизпитателно дружество. През 1921 г. публикува първата геологическа карта на България. Основател на българската геологическа наука. През апр. 1887 г. проф. Г. Златарски се оженва за Венка Сарафидова. Има четири деца: Анастасия, Вена, Никола и Веселина. Умира в Търново.
През 1947 г. Академията приема дарението и внася парите в ББК. Волята на дарителите е с лихвите на фонда ежегодно да се награждават и подпомагат за издаване научни трудове и изследвания, посветени на геологията на българските земи. През същата година УС на БАН назначава комисия в състав: акад. Георги Бончев и акад. Любомир Чакалов, която да изработи правилник за управлението на фонда.
Награди от фонд “Проф. Георги Н. Златарски” не са раздавани. Последните сведения за капиталите на фонда са от 1 ян. 1951 г., когато той възлиза на
1 045 513 лв.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1103, л. 140; ф. 1, оп. 1 а, а.е. 399, л. 30; Сб. IV, а.е. 81. 14–26; Спомен за проф. Г. Н. Златарски. – ГСУ, 1909/1910. С., 1911, 57–101; 100 години БАН…, 237–238; ЕБ. Т. 2, с. 733; БВИ, 254–255. (Ц. Величкова)